Ан Апълбаум: Тристранната среща на върха е мечтата на Путин за Ялта 2

Много е лесно да кажеш, че войната е загуба на пари - в случая с Украйна това е особено опасен аргумент, защото ако не ѝ помагаме, тя няма как да се защити, а това означава повече смърт.

Това заяви пред Дойче веле историчката и журналистка Ан Апълбаум, носителка на награда "Пулицър".

"Много е лесно да кажеш на хората, че това е загуба на пари, и интуитивно всеки го усеща по този начин – ние бихме предпочели парите да отидат другаде. Това е много лесен аргумент. В случая с Украйна е особено опасен, защото ако не помагаме на Украйна, тя не може да се защити, а това означава повече смърт, повече разрушения.
И, разбира се, в дългосрочен план това може да доведе до окупацията на още територии в Украйна, което също носи повече насилие. Ако се погледне какво се случва в окупираните от Русия части на Украйна – някои от тях не са далеч от България – се вижда, че руските сили навлизат в даден район, убиват местните лидери или ги арестуват, откарват ги. Създават „концентрационни“ или „инфилтрационни“ лагери, където задържат хора и ги разпитват, използвайки мъчения. Това всичко е документирано. Информацията идва от хора, които са били в окупираните територии и са били освободени. Те отвличат деца – взимат ги от сиропиталища или взимат деца, които по някакъв начин са били откъснати от родителите им, отвеждат ги в Русия, сменят им имената, русифицират ги и не им позволяват да се върнат у дома. Също така присвояват украински компании и бизнеси и ги предават на руснаци. Част от плана е да се превземе украинската държава и икономика и да се превърне в част от руската." - посочва тя.

Апълбаум изтъква, че в окупираните от Русия територии няма мир:   

"В Донбас, в Източна Украйна, виждаме също така как руснаци набират украинци в руската армия – така се набавя още една група хора за тяхната военна машина. Затова твърдението, че „искаме войната да приключи и Украйна да се предаде“, не е краят на насилието. Това не е мир – това е друг вид насилие, може би дори по-разрушително и в дългосрочен план по-вредно за всички нас. Да, това е привлекателна реторика. Можете да разберете защо работи – всички искаме мир, а не война. И аз искам мир, а не война."

"Но ако послушате украинците – има една изключително известна украинска защитничка на човешките права - Олександра Матвийчук, която спечели Нобелова награда за мир преди няколко години. Тя е много интересна за слушане. Тя казва: „Вижте, аз съм защитник на човешките права цял живот. Никога не съм участвала във военни конфликти. Защитавах правото на хората да живеят без насилие. Сега смятам, че единственият начин да се защитят правата в Украйна, единственият начин да се запазят правата на хората и да се предпазят от вреда, е да получим оръжия.“ Тя е изключително убедителна в тази аргументация. Това е по‑труден аргумент, отколкото просто да кажем, че искаме мир, но ако отделите дори няколко минути, за да разберете ситуацията, какъв вид война е това, какво се случва с украинците в окупираните територии, ще можете да го разберете." - коментира Апълбаум.

По думите ѝ, идеята за среща на върха между Путин, Си и Тръмп е въплъщение на мечтата на руския автократ за Ялта 2:

"Идеята за среща на върха, където ще присъстват Путин, Си и Тръмп, се върти от дълго време. Путин има една фантазия за пресъздаване на Ялтенската конференция, когато Чърчил, Рузвелт и Сталин разделят Европа и начертават едни линии върху салфетки, за да определят кой град от коя страна на границата ще остане. Това е мечта на Путин, донякъде защото би го направило равен на САЩ и Китай, въпреки че неговата армия не успява да превземе Донбас от 2014 г., Русия не разполага с икономика от мащаба на другите две държави и не притежава военния им потенциал. Той обаче иска да бъде приеман така, затова се опитва да възстанови идеята за трите велики сили, които разделят Европа и света." 

"Част от администрацията на Тръмп също намира тази идея за привлекателна – може да се види в някои от техните документи, например в Националната стратегия за сигурност, публикувана миналата година, и в други документи, които представят САЩкато контролиращи Западното полукълбо – Канада, Гренландия, Венецуела, Латинска Америка. Езикът, който използват, е колониален и империалистически, почти като от XIX век. Те си представят Китай да контролира Азия. А Европа – тя винаги е малко неясна, може би половината остава във влиянието на Русия, другата половина - на Америка. Това е идеята за сфери на влияние, която всъщност е от XVIII–XIX век, според която великите сили решават какво се случва, а малките държави нямат право на глас. Те не решават какви политически системи да имат, не избират лидери – просто правят каквото великите сили им кажат. Познаваме тази идея от историята и има хора както в САЩ, така и в Русия, които я подкрепят." - допълва тя.

"Не съм против ролята, която Китай може да изиграе в решението на войната, защото китайците са в действителност далеч по‑мощни от руснаците. Те имат голямо влияние върху Русия – в момента Русия е почти васална държава на Китай. Повечето руски ресурси се продават на Китай, а китайските компании са най‑големият фактор в руската икономика, така че имат голямо влияние върху Русия. Знам, че украинците са питали Китай дали не биха искали да играят по‑голяма роля. И китайците също се чувстват некомфортно от войната – те бяха изненадани, когато тя започна. Някои неща им не допадат. От друга страна, това им е от полза, защото отслабва Русия и разделя Запада, което също е в интерес на Пекин. Но имат и свои притеснения. Не знам дали това наистина ще се случи. Това е руска фантазия от десет години. За съжаление сега имаме американски президент, който има същите фантазии. Но дори и да се случи, не смятам, че това ще сложи край на войната, нито ще реши текущата криза." - заключава Ан Апълбаум.

Ан Апълбаум е американска историчка и писателка, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ - за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна.