„Изключително политкоректен кабинет, изключително политкоректна администрация. Очевидно това е посланието – че оттук насетне всички ще бъдат включени по модела на това, за което се бори Демократическата партия, особено по-радикалните елементи вътре в нея. Това е много ясен сигнал, още с конструирането на администрацията по този начин с демарша в първия ден да има 17 мерки, които се опитват да „заличат“ пребиваването на Доналд Тръмп в Белия дом през последните 4 години“. Така политическият и икономически анализатор Кузман Илиев описва състава и посоката на новото управление във Вашингтон, след като президентът Джо Байдън официално встъпи в длъжност.

Тази политическа коректност, за която Демократическата партия се бори много изявено от средата на 90-те години и ерата „Клинтън“, днес добива пълни очертания, на фона на обострените чувства и сантименти на патриотите и по-дясно, по-консервативно мислещите хора, заяви Илиев в интервю за БНР.

Според него една толкова силна активност още в началото на мандата на Джо Байдън е предизвикателна, защото „удря в едно от най-слабите места, по най-болезнените теми за американското общество“. Забелязва се опит за разпределяне на бюджета по един много „по-равен, включващ, вземащ предвид разнообразието начин. И ако се погледне в другите сфери – той „пипа“ не по-малко мощно. Както във външната политика, така и в икономическата сфера. Той налага един демократичен социализъм веднага, посочва анализаторът.

„Абсолютна илюзия е да се каже, че този, който победи в изборите, както е сега в САЩ, обединява двете половини. Напротив – той взима всичко, ощетявайки другата половина и то много сериозно. Затова Байдън според мен в момента не мисли в посока на историческия компромис, както неговата реч целеше да внуши или да успокои другата част от обществото. Всичко или нищо. Сега е моментът и буквално се действа много круто, за да се стигне до точка, в която ще бъде много трудно тези постижения, които Тръмп счита за такива, да бъдат обратно върнати на масата“, коментира Кузман Илиев.

Той смята, че е време Европа да започне да изживява себе си като играч със собствена идентичност, със собствено военно и политическо място и аргументира тезата си така: С  оглед администрацията и външния министър, държавен секретар Антъни Блинкен, Виктория Нюланд като помощник – това са най ястребите сред ястребите. Това е едно ято от ястреби. Те няма да оставят Америка настрана от големите залози и ще втвърдяват тона спрямо Русия, спрямо Китай и спрямо Европа, от гледна точка на това Европа да участва повече като инструмент в реализирането на външната политика на Щатите, отколкото като самостоятелен играч.“