“За първи път от 1990 г- съвсем съзнателно не гласувах. “ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика.

До последно бях решил да гласувам. Конкретният повод, заради който не гласувах, беше един пост на Елисавета Белобрадова, която тръгна да възвеличава Луканов и Хайтов и техните истории в началото на прехода. Това мина всички червени линии, но това е поводът. Причината е доста по-дълбока.

Злото вече е известно. Злото има име – и партийно, и дори някъде персонално, но това, което идва, виждам го от доста време, е не само неясно, но в частта му на “Демократична България“ е и опит да се повтарят старите грешки. Имам предвид лидерските щения и това, че ДБ така и не стана обща политическа коалиция, която да работи общо и да постига цели. Виждам как се трупат грешки под булото на празни оправдания.

Също така е неясен и другият политически субект, който взриви изборите, там виждам другия риск. В момента мога да кажа, че и Кирил Петков, и Асен Василев, с които имах възможност по различен повод да работя, че в момента носят риска на възторжените аматьори в политиката.

Те са в много голям риск от кой ли не от българските играчи, стари тарикати, да им подпъхват и хора, и решения. Много бързо трябва да осъзнаят този риск, ако искат да напредват.

Корупцията е огромна и институциите не работят, но това неработене не е само заради корупция и политически страх, каквито има, но и заради това, че ни управляват неуки хора.

Тези, които искат да променят нещата в управлението, не трябва да мислят само за съдебна реформа и как ще се пребори корупцията. Тези, които поемат, ако поемат управлението след тези избори, защото има риск напролет пак да има избори, ще трябва да започнат почти отначало.