Президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че пречките за срещата с лидерите на Нормандската четворка са отстранени и в най-близко бъдеще ще се проведе среща на върха. До какво ще доведе сделката в Минск на 1 октомври и дали Зеленски ще се съгласи първо да бъдат проведени избори в окупираната територия на Донбас, "ДНР" и "ЛНР", и след това да се решава проблемът с  контрола над границите - темата коментира известният руски анализатор Андрей Иларионов за радио "Свобода".

„Това е един от редките случаи, в които съм съгласен с хора като Мария Захарова, Дмитрий Песков, Владимир Путин, че това е голям успех за руската дипломация, която използва всички средства, включително методи за изнудване и натиск, за да постигне от новото украинско ръководство всичко онова, към което Владимир Путин се стреми поне от пролетта на 2014 година.

Защото основната цел за Путин беше да установи контрол над Украйна по един или друг начин. Това може да бъде с военна сила, по дипломатически път, чрез натиск и насилие, изнудване, подкуп, шантаж, а защо не и с дипломатически преговори. Повече от пет години Украйна малко или повече, успешно или неуспешно се съпротивлява на това поведение на Кремъл. Но по няколко ключови въпроса, въпреки подписаните споразумения от Минск и дори формулата от Женева, въпреки всички срещи в нормандския формат, Украйна не се отказа от две свои принципни позиции.

Първата се отнася до унитарния характер на украинската държава. Това означава, че правният режим във всички региони на Украйна е единен. Но Путин се стреми да наложи правният режим в различните региони на Украйна да бъде различен, като тези правни политически режими се разширяват до решаването на значими въпроси, които касаят не само Украйна, но и много други държави, в които имат изключителната юрисдикция централните власти или федералните власти. Цяла поредица от тези правомощия трябва да бъдат прехвърлени в конкретния случай на така наречените „отделени региони“, за каквито се обявяват Донецка и Луганска област.

Вторият въпрос, по който Украйна, въпреки грешките, направени от предишното ръководство, а именно от Порошенко, че с подписването на споразуменията Минск-1 и Минск-2 за суверенитета на Украйна, бе утвърдена държавната власт и правомощия върху цялата територия на Украйна. По този въпрос, въпреки допуснатите поредица от грешки, Върховната Рада, заедно с украинското гражданско общество, поправи грешките на бившия президент. Тогава и Порошенко, и администрацията му не приложиха на практика подписаните споразумения от Минск.

Сега по въпроса за държавния суверенитет на Украйна Путин направи много голям пробив, постигна голям успех, за което г-н Пушков го поздрави. Тъй като тук не става въпрос само за подписа на Леонид Кучма, представител на Украйна в тристранната контактна група, а за публично изявление на самия президент Зеленски на пресконференция вчера, когато той каза, че „формулата на Щайнмайер“ не представлява някаква история на ужасите, в нея няма нищо страшно, а представлява само едно или две незначителни изречения.

Първото – да се премахне унитарния характер на украинската държава, и второ – да се отхвърли държавния суверенитет над цялата територия на Украйна, защото по ключовия въпрос как да се провеждат изборите в части на Украйна, за тяхната справедливост и правна същност са все въпроси, решенията на които не се вземат от властите в Киев, нито от президента Зеленски, нито от Върховната Рада, нито от Централната избирателна комисия на Украйна, нито от Върховния съд на Украйна, нито от други органи, които са избрани от гражданите и на които те са им делегирали определени правомощия.

По тези въпроси единственото решение се взема от организация, наречена ОССЕ. Тоест, това е група от международни служители, по-голямата част от които нямат отношение към Украйна, чиито интереси не съвпадат с украинските. Честно казано, знаем, че ОССЕ е международна организация, овладяна от агенти до върховете и преди всичко от агенти на Кремъл, от руските специални служби, което всъщност бе демонстрирано в подобни случаи - когато ОССЕ бе замесена в така нареченото уреждане на въпросите в Абхазия, в Южна Осетия, на територията на Грузия, в Молдавското Приднестровие, а през последните пет години и половина и в украинския Донбас. Тоест, няма нужда да храните никакви илюзии в това отношение.

Сега дори не говоря за това, какви изявления направиха представителите на Донецката и Луганската република, ние говорим единствено въз основа на текста, който украинската страна подписа и спазването на това, което заяви президентът Зеленски. Ние разбираме, че това е премахване на унитарния характер на украинската държава, преминаването към т. нар. федерализация, в най-добрият случай като тази в Молдова, тоест разделянето на страната на две части, тоест Молдова и Приднестровито, в което има напълно различни правни, политически и други режими за разлика от територията, контролирана от Кишинев, прехвърляне на суверенитет, но не само суверенитет на територията на Източен Донбас, но и в цяла Украйна, защото въпроси като този за властта и предстоящите избори не се определят в Киев, не се решават от президента.

Превод: Faktor.bg