Андрей Ковачев, евродепутат

Чета много критики срещу решението за участие в т.нар. „съвет на мира“ – както от опоненти, така и от хора, които уважавам. Не търся конфронтация. Но в свят, който става все по-несигурен, мълчанието не е позиция. Затова споделям своите разсъждения, както направих и вчера по БНТ.

Първо – нека бъдем точни: няма финансов ангажимент за България.
Второ – демократичният процес не е заобиколен. Българският парламент запазва пълния си суверенитет. Ще има дебат и Народното събрание ще реши дали, как и при какви условия да се стигне до ратификация. Става дума не за подмяна на демокрацията, а за отваряне на дипломатически канал, който подлежи на контрол, прозрачност и отговорност.

Големият въпрос обаче е по-широк. Светът има нужда от по-ефективна архитектура за сигурност. Сегашните международни механизми са блокирани – включително Съветът за сигурност на ООН, който от десетилетия трудно изпълнява основната си функция. В епоха на войни, конфликти и разпадаща се предсказуемост, търсенето на нови формати за диалог и деескалация не е слабост – то е дълг.

В този контекст подписването от г-н Желязков може да се разглежда като внимателна и прагматична стъпка – такава, която запазва институционалните гаранции у нас и едновременно с това дава шанс България да бъде част от усилията за стабилност, а не просто техен наблюдател.

Логично е да подкрепим и конкретни дипломатически усилия – включително работата на Николай Младенов за устойчиво решение в Близкия изток, както и ясна позиция в подкрепа на демократичен и секуларен Иран, основан на правата на човека и върховенството на закона.
Разбира се, нищо от това не може и не бива да се прави извън европейската рамка. Ние сме Европейският съюз – и само като единен съюз можем да имаме тежест в света! Това е въпрос не само на сигурност, но и на икономическо бъдеще: международни търговски споразумения – с Меркосур, Индия, ОАЕ, Австралия, Нова Зеландия и т.н. – защита на високите европейски стандарти и активни политики за конкурентоспособна икономика в глобална среда, която се променя с изключителна скорост.
Външната политика не се гради с лозунги и страхове. Тя се гради с интереси, ценности, реализъм и съюзническа координация. В този смисъл решението да се подпише – при ясни гаранции за парламентарен контрол и европейска координация – е отговорен избор.
Никой не знае какво ни очаква утре. Светът стана непредвидим. Нашата отговорност като поколение е не да се затворим в себе си, а да работим за възстановяване на предсказуемостта, сигурността и доверието.