Живеещият в САЩ руски аналитик проф. Андрей Пионтковски и  украинският журналист Роман Цимбалюк обсъждат актуалните събития в международната политика и войната на Русия срещу Украйна. Доналд Тръмп подкрепи законопроект за 500% мито върху купувачите на руски енергийни ресурси, иницииран от сенатора Линдзи Греъм. Законопроектът предвижда санкциите да зависят от решението на Тръмп, предоставяйки му нови инструменти в отношенията с Русия. Наскоро Ердоган предложи възможност за директна среща между Путин и Тръмп. Публично двамата разменят учтиви реплики, но официалното възобновяване на сътрудничество е невъзможно, докато войната в Украйна продължава.

 
Роман Цимбалюк:
Андрей Андреевич Пионтковски е с нас от Вашингтон. Здравейте, Андрей Андреевич!

Андрей Пионтковски:
Добър ден, Роман, добър ден, Володя.

Роман Цимбалюк:

Радвам се отново да бъдем заедно в този телемост. Първият въпрос бих формулирал така: Какво става с Доналд Тръмп? Нима си е променил плановете спрямо Русия?

Тръмп се събуди, и то направо от голф игрището – и пусна серия от изказвания за Русия. Те създават впечатление, че или са го подменили, или всъщност не е руски шпионин. Да, не е патриот на Украйна, но очевидно не играе в руския отбор. Какво означава това? Какво да очакваме от този импулсивен американски президент?

Андрей Пионтковски:
Нашите хора, силите на доброто, се научиха как да работят с Тръмп. Дразнеше ни като лидер на така нареченото MAGA-движение – изолационисти, които проповядват да не се намесват в международни конфликти. Това движение беше силно проникнато от руска агентура.

Защо Тръмп толкова обичаше Путин? Защото Путин първи намери правилния подход към него – безгранично ласкателство. Това го разказа Фиона Хил, която присъстваше в онази прочута стая в Хелзинки преди позорната пресконференция, където Тръмп беше просто марионетка.

Путин говореше 95% от времето, наричаше го велик президент и плюеше по всичките му политически врагове – най-вече Байдън и демократите. Тръмп обожаваше това. Той е нарцис. Това разбира се и Нетаняху, който също знае как да говори с него – не с празни думи, а с действия.

Ако Путин съблазняваше Тръмп с роля на миротворец и евентуален носител на Нобелова награда, то Нетаняху му предложи роля на победител във война. Израел показа какво означава контрол над въздушното пространство над държава, 50 пъти по-голяма по площ и 10 пъти по-населена. Това впечатли Тръмп толкова, че даже се изпусна – не, съзнателно каза: „ние овладяхме въздушното пространство над Иран“, имайки предвид американските технологии.

Това беше повратен момент. Нетаняху спечели сърцето му. След израелския удар в петък, Тръмп се присъедини. Цялата седмица около него в Белия дом се водеше ожесточена битка. Най-близките му MAGA-фанатици – като Ванс,  Карлсън, Нунес, Бенън – викаха: „в никакъв случай не удряйте Иран! Това противоречи на нашата идеология – Америка е велика, но не се меси!“

Но Тръмп не е идеолог на MAGA. Той е идеолог на собственото си величие. MAGA беше просто инструмент за избори. И той ги предаде. Те още пищят. А другата страна – начело с сенатор Линдзи Греъм – работи блестящо с Тръмп. Греъм буквално не го оставя на мира – дори на голф игрището. Прекарал е цяла събота с него и го е убедил да приеме закона за санкциите срещу Русия.

Вероятно са постигнали компромис: в закона няма задължителни санкции, а разрешение на президента да ги наложи. Но това не е важно. Важна е настройката. И тя е проукраинска. Греъм заслужава да бъде обявен за Герой на Украйна. И всички европейски лидери на срещата на НАТО работиха в същата посока – и победиха.

Роман Цимбалюк:
Между другото, в Старата Европа също умеят да ласкаят, за да отдалечат Тръмп от Путин.

Андрей Пионтковски:

Видяхте как артистично се държа Рюте – направо като тати за Тръмп. Путин беше монополизирал Тръмп. Горкият просто искаше да бъде обичан и възхваляван. Дълго време само Путин го правеше. Но сега и европейците разбраха – дори Зеленски беше посъветван да не говори с него като с възрастен. И когато Зеленски го направи, в Лондон вече го приемаха с овации. Обясниха му: „с този човек се работи по друг начин“.

Сега тази линия с Тръмп победи и дава големи резултати. Постигнатото? Европа не иска повече пари от Америка – и Тръмп може да се похвали на избирателите си: „Вижте какво постигнах! Онзи глупак Байдън похарчи стотици милиарди без резултат, а аз ще продавам оръжие на Украйна и ще натоваря нашия ВПК.“

Европа вече разбира, че в Украйна не прави благотворителност, а защитава собствената си сигурност. Ако при руското лятно настъпление фронтът се срине, цяла Европа остава незащитена. А плановете за превъоръжаване през 2035-а ще изглеждат нелепи. Всичко се решава това лято – на бойното поле, в 2025 година.

И Европа има пари – за това се погрижи германският канцлер. Той е първият канцлер, който се освободи от комплекса за вина заради Хитлер. Колко още ще прикриват Русия с тази вина? Русия използва тази вина, за да повтаря същите престъпления. Мерц е първият канцлер без комплекси, който говори с Москва ясно. Дори по-решително от Макрон.

Андрей Пионтковски:
Ако трябва да предложа трима герои на Украйна – това са: Линдзи Греъм в САЩ, Рюте в Европа (който овладя изкуството да ласкае Тръмп) и канцлерът Мерц, който ще поведе европейската съпротива срещу Русия.

Роман Цимбалюк:
Какво предстои сега през лятото? Русия ще продължи т.нар. настъпление. Дори Европа да не изпрати военна авиация, както вие предлагате отдавна, а само увеличи доставките на оръжия – линията на съприкосновение ще остане приблизително същата.

Андрей Пионтковски:
Да, това е минимумът. Но има и по-оптимистични сценарии – например, предаване на достатъчно самолети за разбиване на руската групировка в Крим или затваряне на небето. Това е възможно. Но дори при най-скромен резултат фронтът няма да се измести на запад. И тогава пред елита в Кремъл ще възникне въпросът: „А сега накъде?“ Ще дойде зима, петата поредна година. Защо ни е всичко това?

Тези въпроси ще са най-страшни за Путин. Виждам една почти мистична дата: 7 октомври 2025 година – неговият рожден ден. Тогава вече всичко ще е ясно: няма настъпление, няма успех. Русия, Кремъл, елитите – ще се чудят какво да правят нататък.

Роман Цимбалюк:
Песимизмът е до 7 октомври — деня на раждането, тоест смъртта на Путин. Ние просто трябва да доживеем дотогава. Особено в ситуация, в която те рязко увеличиха използването на иранските "Шахеди", провеждат по същество килимни бомбардировки — сриват домове заедно с хората в тях. Това изисква решение. От една страна, трагично е, от друга — тази кръв, която Путин пролива в тила на Украйна, очевидно го захранва. Това му е надеждата — че още може да извърти нещата.

Точно това е въпросът — какво ще правим? Ще разчитаме на доставки от Запада? Повече системи за ПВО, ракети за "Пейтриът"?

Андрей Пионтковски :
Да, ракети за "Пейтриът", за "ATACMS". Америка ще ги продава, няма значение как ще го водят в отчетността — директно ще стигат до Украйна. Дори с целия скептицизъм към Тръмп, забелязах нещо като проблясък на човечност в него, когато отговаряше на украинска журналистка.

Роман Цимбалюк  (с усмивка):
Андрей Андреевич, гледам, че и вие започвате да ставате леко адвокат на дявола…

Андрей Пионтковски:
Работят с него умни хора. И какво каза той, когато тя го попита: „Нас убиват, а вие не ни помагате?“ — той каза: „Ще помислим.“ Дори това е важно. Законът за санкциите, който ще бъде приет от Сената — не днес или утре, но след почивката — също е важен. ГМ работи ежедневно за Украйна. Ще изстискаме от Тръмп всичко, което можем.

 Законът може да се забави, но санкциите — добре. Само че всичко се решава на бойното поле, както правилно казахте. Там е Украйна. И затова решенията трябва да се вземат и изпълняват бързо — доставки на ПВО, настъпателни оръжия. Украйна ще преживее това лято. А ако Европа покаже повече решимост, има дори сценарий за ликвидация на кримската групировка.

Андрей Пионтковски:
Но това изисква операция — не с единични F-16… Да, вече гинат украински пилоти, обучени на F-16. Затова ще изискваме всичко и от Израел. И това с удоволствие го прави Тръмп, защото по време на тези вътрешни противоречия — едни негови приятели искат едно, други — друго — той всъщност беше за ликвидацията на Хаменей. А ликвидацията на АТО (лидерите на Иран) е абсолютно необходима — както за Израел, така и, колкото и парадоксално да звучи — още повече за Украйна.

Защото физическата ликвидация на АТО означава падане на режима в Иран — и то гарантирано. Тук не става дума за надежда в опозицията, макар и тя да се активизира. Това е по-скоро сигурност. Ден след екзекуцията на 10 от лидерите на режима — започвайки от Алиев (не Илхам, а бившият член на Политбюро) — той ще се обърне към народа:
„Братя и сестри, обръщам се към вас след ликвидацията на престъпния режим на АТО. В Техеран и в цял Иран цари хаос и неопределеност. Основната ми грижа е сигурността на 25 милиона наши сънародници в Азербайджан.“
И ще добави, че току-що е говорил с Ердоган. Можеш сам да си представиш какво ще последва.

Роман Цимбалюк (с усмивка):
Виждам, че бихте могли да работите и като спичрайтър на президента на Азербайджан. Моделът, който нахвърляхте, е напълно работещ.

Андрей Пионтковски:
Особено като гледаме какво правят руснаците — това си е направо фашизъм. Те измъчват, показват, че другите нации не струват нищо за тях. Това е фашистко отношение към всички, които отстояват собствените си държави.

Роман Цимбалюк:
И аз искам да ви задам въпрос по повод... не знам дори как да го нарека — скандала. Русия използва фашистки методи срещу азербайджанци. И не само тях. Те са фашисти към всички, които не се подчиняват. Ще ви цитирам нещо от азербайджански източник. Според сайта "Минвал", цитирам:
„Опитват се да ни убедят, че натискът върху азербайджанската диаспора е резултат от конфликти между кремълските кули. Но става ясно, че Кремъл има само една кула — и тя се държи крайно безотговорно. Обитателите ѝ не осъзнават, че подобни политически игри не остават без последици — особено със страна като Азербайджан.“

Нека напомним на всички, които може би не знаят — в Русия полицията арестува 50 азербайджанци, трима от които са убити. Причината за арестите и за този етнически „наезд“, е уж разследване по дело за убийство от преди 24 години! А в крайна сметка самите силоваци убиха хората. Мнозина са осакатени. Дори онези, които показаха като арестувани в съдебната клетка — личи си, че са били зверски пребити. Без никаква милост.

Та, Андрей Андреевич, какво излиза – точно Илахм Алиев показва, че е „корав орех“. Когато беше свален азербайджанският самолет, Азербайджан не мълча и не се направи, че е забравил за него и за своите убити граждани. Сега има нова ескалация. От една страна руснаците настояват да се удари добивът на нефт в Каспийско море – изчисляват, че така ще се удари и по Европа.

Чуват се възгласи: „Да ги ударим“.

Андрей Пионтковски:

Дай Боже!

Роман Цимбалюк:

Когато руските Z-фанатици започнат да реват – Азербайджан не мълчи. И в Баку също не си губят времето – изчистиха руски шпиони. Според РИА Новости били от ФСБ, но те са си от ГРУ, ако трябва да сме точни. Разбира се, изследователите ще уточнят това.

Какво може да последва от тази история? Много интересно е да се наблюдава – тази отслабена Москва, водеща война с нас, в един момент налетя и на Азербайджан, и на Армения – които, меко казано, не се обичат особено.

Андрей Пионтковски:

След реки от кръв и войни в продължение на 30 години, Русия умишлено ги противопоставяше, играейки на противоречията между тях, за да укрепи своето влияние в региона. А сега за първи път – невероятно, но факт – нападна и двете страни.

Русия демонстрира на всички свои съседи, че е фашистка държава. Това ще ѝ струва много, и дълго ще я преследва. Процесът на самосрутване на Русия ще се ускори след паузата във войната срещу Украйна.

Роман Цимбалюк:

А как смятате – именно в този регион, на Кавказ... Лексиката е същата, каквато беше използвана срещу Украйна, но все пак – Украйна не е Азербайджан, а Азербайджан не е Украйна.

Андрей Пионтковски:

Това е друг регион, други обстоятелства, други съюзници – и, между другото, по-надеждни от тези на Украйна. Зад Азербайджан стои турската армия. Тя няма да бездейства.

Турската армия вече три пъти е побеждавала руснаците – в Карабах, в Сирия и в Либия. А, и да , забравих – не турската армия, а съществува единна турско-азербайджанска армия. Това беше тържествено обявено в град Шуша след победата в първата половина на Втората Карабахска война – от президента Ердоган и Алиев. Една армия, която в скоро време ще изтръгне милиони свои сънародници от фашисткия, ислямистки, клерикален и ирански режим.

Ние се занимаваме със западни съюзници. А Азербайджан има по-надеждни. Не е нужно да ги увещава 10 години, както ние с теб правим.

Роман Цимбалюк:

А путинският глашатай Мордан, така се представя, пише, че Азербайджан добива в Каспийско море 24 милиарда куб. м. газ и 24 милиона тона нефт. Тоест, пряк конкурент на Русия на европейския енергиен пазар. Смешно е, защото Русия вече е забранена там.

И какъв извод прави? Че това производство лесно може да се ликвидира чрез военното надмощие на Русия в Каспийско море. Сега си представи, че руските нацисти атакуват инсталациите за добив на въглеводороди в Азербайджан. Хайде да моделираме ситуацията – може би някой от тях ще чуе и ще отреже езика на Мордан. Но какво би било развитието? Да, нефтодобивът е огнеопасен. Пускат един „Калибър“ не там, където трябва. И после какво?

Андрей Пионтковски:

После Турция и Азербайджан ще обявят, че това е война. Или че Русия е обявила война на тях. И какви шансове има Русия да спечели още една война?

Роман Цимбалюк:

Ще кажат: „Ама ние имаме бомба, стратегически бомбардировачи!“ Ами не – веднага ще подскажем на азербайджанските ни приятели, че лъжат. Нямат стратегически бомбардировачи.

Андрей Пионтковски:

Ядреният шантаж на Путин е за плашене на слаби нерви. Дори европейците вече се научиха да го игнорират.

Но дори да не стигнат дотам – вече стореното е достатъчно за сериозни промени в региона. Има и двойна, тройна цел – удар по престъпния ирански режим.

Роман Цимбалюк:

Какво крещят кремълските рупори по ефирите? Андрей Андреевич, как бихте описали ставащото в Кавказ? Пуснах си предаването на Владимир Соловьов – наричаме го "мудозвон". Не че беше особено интересно – но всъщност беше.

Първо – започнаха по-малко да говорят за Украйна. Сега хулят Азербайджан, а и Никола Пашинян. Маргарита Симонян каза: „Ама тя е рускиня, руснаците идват!“ – и тази жена, прости Господи, нарече премиера на Армения „анусът на Антихриста“. Цитат. Имаше още много „пиперливи“ определения, но това беше най-яркото.

Как така стана, че с Азербайджан и Армения Русия премина всички дипломатически граници? Какво ще последва от това в региона?

Андрей Пионтковски:

Това показва пълна безпомощност, дори на най-високо ниво.

Симонян е в някакви езотерични отношения с началника си, както го нарича – усещала импулсите му. А той какво? Смята, че ще разбие фронта и това ще е решението. Но на 7 октомври ще трябва да отговаря за всичко. И той го чувства.

Безумните атаките срещу Армения и особено срещу Азербайджан са физически опасни – с домати няма да се разминат. Навремето започна с Турция – помните ли? Позволяваше си да говори по този начин с Турция. После Ердоган го постави на място няколко пъти.

Обръщам се към своите израелски приятели – ключовият момент в тази Четвърта световна война е ликвидирането на аятоласите от израелците. Това ще ескалира ситуацията, но ще позволи на Турция и Азербайджан да се включат в унищожението на иранския режим. А падането на Иран е това, което най-много тревожи Путин. Той го чете в очите на мълчащите си съпияници в бункера.

Тези, на които показва кефира от хладилника си... Случи се шамар с падането на режима в Сирия – сякаш забравиха за него. Но след падането на Асад ще дойде ред и на Хаменей. Това вече е непоносима тенденция. Оттам идва истерията.

Интересно е да се наблюдават кривенето на пропагандистите. Освен Соловьов, ви препоръчвам и стария съветски агент Саймс, избягал от Америка. Води предаване – „Голямата игра“. Много показателно. Той е близо до Тръмп и не го крие. Всеки епизод разказва, че току-що е говорил по телефона с близки хора на Тръмп – не от традиционната му група, а от MAGA кръга.

Роман Цимбалюк:

Андрей Андреевич, излиза, че аятоласите всъщност ги спасява Тръмп. Той казва: „Да спрем да стреляме“. Макар че на уикенда каза: „Има там нещо в Иран, което си струва да бъде бомбардирано, но още не сме го направили“.

Андрей Пионтковски:

Намек за „втора серия“. Да, и този намек дори получи интелектуално оправдание. Имаше интересна борба през седмицата на израелските атаки. Там има една жена, която Тръмп назначи да курира всички разузнавателни служби – Тулси Габард. Тя е бивша демократка, но вече пет години повтаря всичките кремълски опорки в Америка.

Тя заяви, от името на всички служби, че Иран не подготвя бомба. Никой не обърна внимание. Когато Тръмп я отряза – "Коя е тая, какво дрънка?" – за нея веднага се застъпи вицепрезидент Ванс. Каза, че е против хуленето на една велика американска патриотка и ветеран. Но не издържа да се бунтува дълго. След няколко часа пусна туит, че се съгласява с Тръмп.

След това предложи нова, „хитроумна“ концепция – обединяваща двете линии: Тръмп е против чуждестранните военни намеси на САЩ, но е и против дългосрочните ангажименти – както беше в Афганистан и Ирак, но той е за кратките, много енергични удари, след които идва традиционното му миротворчество.