Руският оппозиционен правозащитник Марк Фейгин ‪‪@FeyginLive и руският публицист и анализатор проф. Андрей Пионтковский ‪ от Вашингтон .

Марк Фейгин:
Скъпи приятели, радвам се да ви приветствам в канала Feigin Life. Провеждаме пореден стрийм на нашия канал и сме го озаглавили:
„Иска ли Тръмп капитулацията на Украйна?“ – ще обсъждаме последствията от понеделнишкия разговор между Путин и Тръмп.
И, разбира се, както планирахме, това ще направим с Андрей Андреевич Пионтковски.
Андрей Андреевич, радвам се да ви видя, добре дошли!

Андрей Пионтковски:
Добър ден, Марк, добър ден, Константин.

Марк Фейгин:
Вече над хиляда зрители са се присъединили към нас, а около 600 са сложили „харесване“.
Моля ви, уважаеми зрители, сряда е особен ден – самият аз не излъчвам от дома си, намирам се в Брюксел, на конференция на Антивоенния комитет.
Утре, между другото, в ефир с Альона Курбанова ще ви покажем и разкажем нещо интересно от това събитие, така че следете за обновления.
Моля ви – споделете връзки към този стрийм в социалните си мрежи и групи, харесайте видеото и се абонирайте за каналите Feigin Life и на Андрей Андреевич Пионтковски – линк има в описанието.

А сега, да започнем.
Андрей Андреевич, вече минаха два дни, можем с по-трезва преценка да анализираме последствията от разговора между Путин и Тръмп.
Дори европейската и американската преса пишат как европейските съюзници са били смаяни от този разговор и последиците от него.
Грубо казано – очаквали са Путин да се откаже от „мирния план“, от безусловното и всеобхватно прекратяване на огъня. Вместо това той поставя условия – ясно е, че отказва.
И изведнъж, вместо да бъде наказан за отказа, Тръмп не само че не го наказва, ами дори го похвалва и заявява, че е готов да обсъжда условията на примирие.
Едновременно с това се дистанцира от пряк диалог между Москва и Киев, защото тези преговори не могат да се нарекат истински.
Всичко това раздели публиката на две неравни части. Едната, и то напълно основателно, казва, че Тръмп е предал Украйна – всъщност той никога не ѝ е бил верен, винаги е действал срещу нея.
Другата част твърди, че това поведение е плод на безизходица, а не на намерение за капитулация.

Какво мислите вие – коя от двете гледни точки е по-близо до истината?

Андрей Пионтковски:

Днес можем да отговорим на поставения въпрос с доста по-голяма яснота – да, Тръмп иска капитулацията на Украйна.

Марн Фейгин:

А Путин?

Пионтковски:

Удивителна е реакцията на всички тези Тръмповци и нюйоркски предприемачи – след дълги разговори с Путин, излизат и повтарят дословно тезите му като папагали.
Путин ясно заяви – и от обясненията на Тръмп и неговите собствени се разбра – че няма да участва в преговори за прекратяване на огъня. Той настоява за капитулация на Украйна.
Защото, според него, не може да се говори за край на конфликта, докато съществува независима Украйна. Това било „дълбоката първопричина“ на войната.

И Тръмп наистина шокира всички. След разговора с Путин, той направи брифинг, на който присъстваха Зеленски и лидерите от „коалицията на волята“ – Макрон, Стармър, Мерц, Туск и Миони – единствената жена, която зададе неудобни въпроси на Тръмп.
Те бяха в шок – Тръмп се изказа против прекратяването на огъня.

Днес тази негова позиция беше потвърдена от американската делегация, която подготвя комюникето на срещата на Г-8.
Те категорично възразяват срещу дори споменаване на подкрепа за Украйна или осъждане на руската агресия.

Това не е ново за нас. Ситуацията в света напомня за най-острите моменти от Втората световна – например 1940 г., когато Хитлер и Сталин са съюзници, Франция е паднала…
Тогава смелостта на Великобритания спасява човечеството. Днес такъв „колективен Чърчил“ трябва да се появи сред лидерите на коалицията на волята – а Украйна е в сърцето ѝ.

Коалицията на волята си е поставила за цел да защити Европа от рашистката агресия, в ситуация на оттегляне на САЩ от тази отговорност.
Позицията на Тръмп след разговора с Путин не е случайна – още на Мюнхенската конференция първите хора от неговата администрация предупредиха, че САЩ няма да се концентрират върху отбраната на Европа.

Те обявиха, че имат „национални приоритети“ – сухоземните граници и Тихоокеанския регион.
Какво правят в Тихоокеанския регион, никой не знае. Но това може да се тълкува или като излизане на САЩ от НАТО, или като пълен разпад на алианса.

Западът, който все още е готов да се съпротивлява на агресията, трябва да предприеме следните мерки:
Първо, да се откаже от всякакви илюзии за сътрудничество с Тръмп.
Първата грешка беше около 9–10 май в Киев, когато лидерите на коалицията – включително Зеленски – поставиха ултиматум на Русия: или преговори, или санкции.

Решиха да се обадят на Тръмп, за да го включат в ултиматума. Той им каза нещо неясно по телефона, а те обявиха, че това е съвместен ултиматум.
Но на следващия ден Тръмп води телефонни разговори, които водят до днешната му позиция.

Освен това, днес има изтичане на информация от неговото обкръжение – той заявявал, че победата на Русия е неизбежна.

Трябва да се действа с това, което имаме.
Да се спре търсенето на „обща позиция“ с Тръмп.
Още през февруари предупредих – НАТО вече не ви защитава. Можете да се защитите само сами.

Това беше кошмарът на европейците от десетилетия – какво ще стане, ако в Белия дом дойде президент, който отхвърли принципите на трансатлантическия пакт?
Е, ето – намери се такъв.
Те говореха за създаване на европейска армия – тя така и не се появи.Но, по странен начин, има една армия, която съществува и може да защити Европа – това са Въоръжените сили на Украйна.
Няма друга армия, която може да го направи.

А приказките за създаване на европейска армия до 2028, 2029, 2030 година – са просто нелепи.