Руският анализатор проф. Андрей Пионтковски, който живее в САЩ, гостува в  youtube канала на сънародника си Марк Фейгин. Ето част от анализа му. 

Според мен Доналд Тръмп подготвя почвата за това да си измие ръцете, което в момента е най-удобният му вариант.

Вторият вариант е именно да си измие ръцете, защото ние разгледахме три:

Да помогне на Украйна, наказвайки Москва;
Да си измие ръцете;
Да накаже Украйна едностранно.

Той няма други опции. Основната му позиция винаги е била антиукраинска. Затова и всички бяха изненадани от последното му изказване – то не беше директно, а предадено чрез кореспондент на NBC. Доста странно, но по-късно се появиха подробности.

Това беше най-антипутинското изявление в цялата му дълга политическа кариера. И то се случи след шестчасова игра на голф с двама интересни партньори. Единият беше президентът на Финландия, който сам разказа, че дълго е говорил с Тръмп за това дали може да се вярва на Путин. Ясно е в каква посока се е опитвал да го убеди.

Но другият беше още по-важен и влиятелен човек – небезизвестният сенатор Линдзи Греъм. Той винаги се е смятал за приятел на Украйна, посещавал я е многократно. Но когато Тръмп започна остра атака срещу Зеленски и Украйна, Греъм подкрепи тази реторика, което разочарова много хора в Украйна.

И все пак точно такива „приятели“ ни трябват – тези, които са преди всичко верни на Тръмп, имат неговото доверие, но в същото време последователно поддържат Украйна. Освен това Греъм заема важен пост – председател е на бюджетната комисия в Сената. В това си качество той вече предложи бюджетен план, който включва помощ за Украйна до 2030 г.

Такива хора ни трябват – да, може би ще се колебаят заедно с Тръмп, но в крайна сметка не променят базовата си подкрепа за Украйна. А близостта им с Тръмп ги прави по-ефективни.

Тези изявления бяха изтръгнати от Тръмп под двойния натиск – символично казано – на европейските ни приятели (представени от финландския президент) и на американските ни приятели.

Аз винаги подчертавам, че не бива да отписваме нашите приятели-републиканци. Да, те подкрепят Тръмп по партийни причини, но не забравят и Украйна. Известните „трима Майковци“, автори на доклада за победата на Украйна, при всяка възможност прокарват своята линия.

Не знам дали в Украйна широко се коментира случилото се вчера вечерта, но това е продължение на линията на Греъм. В Сената е внесен за разглеждане законопроект за драконовски санкции срещу Путин – във вида, в който Тръмп ги спомена в своето изказване: вторични санкции за руския петрол, 300% мита за държавите, които продължават да търгуват с Русия.

Проектът е подкрепен от 50 сенатори. Ще кажете – половината? Не, това е съвместен проект на демократа Ричард Блументал и Линдзи Греъм. Около 10 сенатори-републиканци го подкрепят, което означава, че той има осигурено квалифицирано мнозинство. Това е сигнал към Тръмп – че ако премине определени граници, ще има последствия.

Но да се върнем към основния въпрос – ще накаже ли Тръмп Путин?

Аз нямам големи илюзии за ефективността на вторичните санкции. Все пак смятам, че съдбата на войната ще се реши на бойното поле, а не чрез санкции. Те няма да доведат до сериозни промени в Русия.

По-важен е огромният завой в Европа към по-сериозна подкрепа за Украйна. В момента, докато говорим, в Киев се срещат началниците на генералните щабове на Украйна, Франция и Великобритания, за да обсъдят военната помощ. Европа осъзна, че ако Тръмп напълно откаже подкрепа за Украйна и украинската армия загуби войната, това ще доведе до катастрофални последици за самата Европа.

Затова сега военните анализатори в Киев разглеждат и най-лошия сценарий – пълен отказ на САЩ от помощ. Въпреки че Тръмп продължава да доставя вече одобрената от Конгреса помощ – тя е законово задължителна.

Какво ще стане, ако Европа остане сама в подкрепата си за Украйна? Основните слаби места са ракетите за Patriot и HIMARS – те са американско производство. Но този проблем е решим. Тръмп, който е воден предимно от финансови интереси, вече е заявил, че Европа може да купи тези ракети от САЩ.

Така че дори ако доставките продължат през Полша, просто Европа ще плаща вместо Америка. Това напълно се вписва в концепцията на Тръмп, че Европа трябва да плаща за собствената си сигурност.

Друг важен аспект е спътниковата разузнавателна информация. Великобритания и Франция имат собствени спътници, но ще са нужни няколко месеца, за да се изгради ефективна система за споделяне на данни.

Що се отнася до страстта на Тръмп към парите – той се държи като рекетьор от 90-те години. В Русия такива престъпници бяха разстрелвани, но на тяхно място дойдоха хора с пагони, които вече не могат да бъдат елиминирани по този начин.

Тръмп твърди, че Европа му дължи 350 милиарда долара и иска контрол над украинската икономика. Зеленски тактически се опитва да не изостря отношенията, за да запази американската помощ, но е унизително за Украйна да приема подобни рекетьорски условия.

В крайна сметка, Тръмп и най-близкото му обкръжение – хора като Илон Мъск, бившият министър на отбраната Кристофър Милър и пропагандистът Тъкър Карлсън – ненавиждат Украйна.

Но Тръмп не може напълно да се обърне срещу Украйна, защото значителна част от Републиканската партия остава проукраинска.

Цялата ситуация около играта на голф с Греъм и финландския президент ясно показва, че Тръмп не може да направи Украйна „втори Афганистан“. Дори собствените му хора няма да му позволят. Това е най-интересният извод от случилото се – че границите на неговия антиукраински курс са очертани.

faktor.bg