Руският анализатор, който беше принуден да избяга в САЩ и стана американски гражданин, проф. Андрей Пионтковски и украинският журналист Роман Цимбалюк обсъждат актуални събития, свързани с международната политика и войната на Русия срещу Украйна.

В Белия дом реагираха на изявленията на Путин. Там заявиха, че Доналд Тръмп иска да постигне постоянно прекратяване на огъня и реалистично оценява ситуацията.

Путин обяви временно примирие по повод 80-годишнината от победата във Втората световна война, но Тръмп се стреми към траен мир.

Междувременно сенатор Джон Кенеди заяви, че Путин е нарушил всички обещания, дадени на Тръмп, и продължава да настоява на своите изисквания, както писахме. Кенеди подчерта, че САЩ трябва да покажат решимост в противопоставянето си на Русия, за да предотвратят по-нататъшна агресия от страна на Путин.

Ето началото на разговора, останалото ще видите във видеото

— Андрей Андреевич, като човек, който следи ситуацията в Щатите, ни интересува — как така се получава... Ще се събуди ли Тръмп от путинското мракобесие?  Предложението на Доналд Тръмп е отхвърлено от Путин по въпроса за прекратяване на огъня. А Тръмп е недоволен и от двете страни — и от фашистка Русия, и от Украйна, която се защитава от руската агресия. Е, давам ви думата.

— Много е просто. Тази двойственост в изказванията на Тръмп се дължи на това, че с душата си той изцяло принадлежи на Путин. Той го обича, завижда му. Би искал да действа като него. Путин завзе Донецка и Луганска област, а Тръмп иска Канада, Гренландия. Те са на една вълна. Но Тръмп все пак действа в рамките на американската политическа система. Аз ви казвах, че по украинския въпрос съществуват сериозни ограничения на свободата му на действие. Те са пагубни за света, за Украйна и за дългосрочните интереси на Съединените щати.

Тези ограничения идват от страна на проукраинските републиканци. Демократите, разбира се, са против Тръмп, но са толкова дискредитирани със своята идиотска предизборна политика и опита да прекарат сянката на Байдън през изборите, че новите смисли могат да дойдат само от републиканците. Такива опити вече има.

Все говорих за важността на сенатори като Линдзи Греъм. Той отново се отличи. Вчера, след като Тръмп започна да размахва пръст на Путин с думите, че може да въведе санкции... интересни изказвания.

Прост човек е Тръмп.

Казва : Имам смътното усещане, че  Путин ме води за носа". Дончо, той не те води за носа, той те върти на съвсем друг орган, както си иска, от години насам.

Но все пак успяха да го натиснат. .Законът вече е подготвен в Сената, 60 сенатори са готови да гласуват. Миналия път бяха 50, сега 60. Това означава, че никакви опити за флибустерство (блокиране на закона чрез безкрайни дебати) няма да спрат процеса. Това е сериозен закон със строги вторични санкции срещу държави, купуващи руски петрол.

Макар, знаете, аз съм на мнение, че с санкции война не се печели. Изходът от войната ще се реши на бойното поле. Важно е обединението на европейските партньори на Украйна. Те увеличават финансирането на отбраната, включително и за Украйна, и са готови да изпращат колкото може повече оръжие.

Въпросът сега е:

Може ли Европа да оказва ефективна помощ на Украйна без САЩ? Да ги замести напълно? Това е правилният въпрос. Трябва да се изхожда от най-лошия сценарий. Макар аз все казвам, че най-вероятно Тръмп няма да може да направи много заради вътрешнополитически ограничения — малко мнозинство, нужда от подкрепата на няколко републиканци и всичко се блокира.

Ще бъде принуден да дава оръжие. Аз дори му подсказах как да го представи: „Ето, 20 години казвам на тия европейци да се грижат сами за сигурността си, да си харчат парите — и сега ги накарах! Те ще се защитават от Путин и ще купуват от нас! Ще подкрепят нашия военнопромишлен комплекс!“

Това включва и ракети за „Пейтриът“, и за „Хаймарс“, и разузнавателна информация. Затова Зеленски така упорито запазва вежлив тон спрямо Тръмп, също и европейските страни. Макар сигурно му се иска да го прати след руския кораб. Но се сдържат, за да не навредят на усилията на своите републикански съюзници да вкарат Тръмп в рамка.

Безсмислената многогласност на Тръмп — по две противоречиви изказвания на ден — се обяснява именно с този процес. И освен това, Путин му помага. С последните си изказвания Тръмп все по-често намеква, че е бил измамен от Путин.

Вероятността да се откаже от „любовта“ към Путин расте. Путин може да бъде обвинен за провала на примирието. А какво ще стане, ако републиканците го натиснат до степен, че и Конгресът гласува финансиране? Това вече не е толкова важно. Важно е оръжието да стигне до Украйна. То трябва да стигне във всеки случай.

Путин се нуждае от аргументация за Тръмп. Тръмп му предложи още преди около 50 дни: незабавно спиране на огъня по цялата линия на съприкосновение — без предварителни условия. Украйна прие веднага. Това предложение вече е съвместно предложение на Украйна и САЩ към Путин. А Путин го отхвърля, като използва всякакви маневри, за да замъгли информационното поле — с измамни „алтернативни“ примирия — за 30 часа, за три дни...

— Андрей Андреевич, как смятате, тази политика на 47-ия президент на САЩ — тази риторика без политически гръбнак, къде води американския кораб? Плава ли нанякъде, или само се носи без посока?

— Нашето внимание, разбира се, е почти изцяло фокусирано върху украинския въпрос, но същото се случва и в други, не по-малко важни сфери. Например митническата война, която Тръмп обяви на целия свят. Той разруши основния стълб на следвоенната сигурност — НАТО. В Мюнхен двама негови пратеници, алкохолик и алкохоличка, заявиха, че САЩ вече няма да защитават Европа, а ще се фокусират върху собствените си граници и Далечния изток.

Но това не е всичко. Той руши и основния механизъм на международната търговия, действащ вече 80 години — Световната търговска организация. С мита и тарифи. А Тръмп е необразован човек. Забравя, че вече е имало такъв президент — негов предшественик Хърбърт Хувър, който през 1929 г. направи същото. Обиди се на капиталистическите си партньори, реши, че Америка я ограбват, защото повече продава, отколкото купува. Въведе мита — и всички му отвърнаха със същото. Резултатът — чудовищна икономическа катастрофа.