„Базата на съюза между Радев и синьото е решаването на въпроса с правосъдната система“.

Този толкова удобен за бившия президент анализ социологът Андрей Райчев направи пред Нова тв, като опакова политическата реалност в привидно хладна аритметика, но с ясно разчетени политически внушения. После призна, че Радев не е Царя, нито дори Пъдаря.

„Има вълна“, казва Райчев, „но никой не знае колко е голяма“. Историята познава такива вълни – при Симеон Сакскобургготски те донесоха 120 депутати, при Бойко Борисов – 116. Сега отново се говори за вълна, но размерът ѝ е мистерия.

Прогнозите му за президентската партия са силно преуваличени, по наше мнение.  

По сегашни нагласи картината изглеждала така: 40% за Радев, по 20% за ГЕРБ и ПП–ДБ. Ако изборите бяха днес – милион гласа за Радев, по половин милион за ГЕРБ и ПП–ДБ. Това прави между 80 и 100 депутати, защото има и още 20% „други“. Само че това са нагласи, не реални намерения. Мерят се 2,5 милиона души, а ще гласуват 3–3,5 милиона. Един милион избиратели били напълно „в мъглата“.

По-скоро тези на Радев са в мъглата.

И тук се появява голямото противоречие – същото, от което Радев ловко се измъкна с казуса за Съвета за мир. „Сините“ по нагласи са твърдо анти-Тръмп по руската линия, защото той настоява Украйна да отстъпи. Въпреки това залогът на евентуалния съюз с Радев не е управление, а нещо далеч по-конкретно – съдебната реформа. Това е реалната ос на сближаването. И тя вече се вижда ясно: Асен Василев не споменава Радев, не споменава Украйна – говори за съдебна реформа. Същото прави и „Да, България“. Не и Атанасов с ДСБ, подчерта Райчев. Той самият опитва да прави внушения в тази посока.

Не казва, че при такова "стечение на обстоятелствата", десните ще останат без подкрепа и ще бъдат прогонени от своите. 

Всичко е изключително фино балансирано и намесата на темата „Тръмп“ може за секунди да счупи гърнето, предупреди той.

Гърнето не знаем, но гювечето на социологията по лукановски може скоро да се счупи.

По повод подписването от България на документа за създаване на Съвета за мир Райчев беше директен: Радев е решил да не влиза в този филм. Филмът останал в главата на правителството, което постъпило по единствения възможен за него начин – казало „да“.

И още един наратив, които намирисва на кремълски:

Между Европа и САЩ се трупа напрежение с неясен край, но с напълно ясен риск: ако Европа направи рязко движение, остава без защита. Украйна няма шанс без САЩ, а Европа сама няма как да се отбранява. Каквато и политика да води, в момента Европа трябва да приеме това, което правят САЩ. „Не го казвам аз – казва го Рюте: нямаме отбрана без САЩ.“ Такава отбрана може да се появи след 10 години и след трилион разходи. Дори не е ясно кой ще командва – френският президент или някой друг. Европа просто не е готова.

Политологът Любомир Стефанов добави още един студен душ: очакваме всичко да е ясно от първия момент, възбуждаме се, сякаш този борд е нещо грандиозно. А в хартата му той вижда най-вече полиране на имиджа на Тръмп – жест на учтивост, нищо повече. И напомни: ЕС няма категорична позиция.

Петър Петров обясни картината: „Няма симпатизант на Радев, който да не желае той да направи коалиция с „Възраждане“.“

Райчев ни смая: 

"Да си „човек на Тръмп“ в България не е чист минус. Радев просто не е искал да поеме негативите. Световният ред ще се пренарежда. Тръмп е в разгара си. Предстои среща на „тримата големи“ в Пекин. Най-сензационното – участието на Лукашенко и очакването за появата на Путин. Огромно изпитание за Европа, чиито лидери вчера го наричаха сатана, а утре ще сядат на маса с него. Тайван отсъства. И това също говори много."

Говори много и за хората, които говорят подобни неща. И за телевизията...

А финалната доза реализъм дойде от Стефанов: американците не дебнат зад всеки шубрак в България, нито руснаците. Малко повече трезв поглед към собственото ни място няма да ни навреди.