Ние сме изправени пред две държави със собствени външни политики и интереси – Русия и Турция. Руската федерация последователно реализира собствения си проект така, както и турската държава. В известен смисъл ситуацията отпреди изборите попадна в разминаването на две стратегии – отчасти насърчаването на анти-турското говорене се превърна в част от проруското, и обратното. Това заяви в интервю за БГНЕС социологът и политолог доц.д-р Антоний Гълъбов.
 Този ефект на завихряне оказа силно въздействие върху българските избиратели. Независимо от усилието да бъдат фрагментирани отделни части от избирателите и да бъдат тласнати в тази насока, в крайна сметка това не се случи“, коментира той. И припомни, че ДПС и неговият пряк конкурент в самата Турция взеха съизмерими резултати на вота от март, а в същото време подкрепата за ДПС у нас остана по-слаба, но техният опонент не успя да прескочи бариерата и е извън парламента. Според него чисто национал-популистката реторика не сработи докрай, а изводът е, че каквито и да са били сценариите, те не успяха да елиминират българския политически живот засега и е много важно това да не бъде допуснато. Никой не трябва повече да толерира партиен монопол върху една част от гражданите, но българските политици не работят с етническите общности и не търсят доверието им 
В отговор на въпроса дали Анкара е успяла да разедини турската и мюсюлманската общност у нас чрез пряката си намеса в предизборната кампания и чрез един политически проект, Гълъбов подчерта, че колкото и парадоксално да изглежда, натискът се е отразил повече в българското общество като цяло. „Това е ефект, който не беше умишлено търсен, но бе постигнат. 
Гълъбов посочи, че управляващата коалиция в момента е по-сложна, отколкото изглежда, Обединените патриоти е предизборна коалиция, на организационно равнище те са все още три отделни политически партии. Поради това под коалиционното споразумение за кабинета има 4 подписа, а не два. „Предстои да видим, първо, дали между ВМРО, НФСБ и Атака ще започне процес на изработване на единен политически субект, който заедно да взема решенията. Второто много важно е да видим по какъв начин тези политици, носейки отговорността за управлението, променят характера на коментирането и воденето на определен тип въпроси. Факт е, че в цялата предизборна кампания Обединените патриоти бяха много по-умерени в говоренето си, отколкото други партии. Изненадващо за Европа една от основните политически партии си позволи много по-национал-популистки призиви и език, в сравнение с патриотите“, заяви Гълъбов.