Парламентът не направи съществена промяна във функциите на главния прокурор и прокуратурата изобщо. Тя си остава една йерархична структура, зависеща от главния прокурор. Това каза в интервю за  Дебати.БГ политологът проф. Антоний Тодоров.

„Там е и един от основните проблеми. Как би могло да бъде проведено съдебно разследване, независимо по какъв повод, срещу главния прокурор от самата прокуратура. Няма как, защото всички прокурори са подчинени в тази строга йерархия и тъкмо това беше и един от споровете”.

Тодоров посочва, че Прокуратурата и нейното място, и правомощията на главния прокурор са уредени в Конституцията. Тоест, там е запънката, ако някой реши да промени статута на прокуратурата и главния прокурор.

"Необходима е промяна в Конституцията, а след това е необходимо да се разбере дали това се отнася към онези съществени промени в държавното устройство, които искат Велико Народно събрание или не. Защото това би била следващата спънка”, отбелязва политилогът.

По думите му общественото недоволство и протестите по улиците не са заради липсата на съдебна реформа, а по-скоро заради начина, по който се избира нов главен прокурор.

„Един единствен кандидат има и той е основният заместник на досегашния главен прокурор. Това създава усещането, че е безалтернативно. Разбира се, бяха направени множество публични акции, с подкрепящи писма и др., само, че или избираме главния прокурор с общи избори (което не е случаят в България и тогава има нужда от такава публична офанзива) или се спазва някаква процедура. В случая процедурите са спазени. Прави впечатление отказът на правосъдния министър да направи своя номинация, той прие тази безалтернативно. Прави впечатление, че сякаш всичко трябва да завърши с решението на президента да назначи новоизбрания главен прокурор или да откаже. Той има това право. Той може да откаже веднъж, но втори път – не. Някак си топката се прехвърля към Радев и той да реши този сложен въпрос”.