„Джуно“ разкри неочаквано високи температури под ледената повърхност на юпитерианската луна Йо

Космическият апарат на NASA „Джуно“ установи за първи път стойностите температурите под повърхността на Йо – най-вътрешния от четирите големи спътника на Юпитер, съобщава уебсайтът „NASASpaceflight“. Изследването показва значително подповърхностно нагряване, както и изненадващо гладка повърхност, изградена от материали с ниска плътност.

Йо е с най-високата вулканична активност сред небесните тела в Слънчевата система. Огромната гравитация на Юпитер непрекъснато разтяга и свива спътника, генерирайки вътрешна топлина, която многократно надхвърля тази на Земята. Досега учените разполагаха единствено с инфрачервени наблюдения на повърхността, без да могат да надникнат под нея.

Новите измервания са извършени с помощта на микровълновия радиометър (MWR) на борда на „Джуно“. Макар инструментът да е разработен за изследване на атмосферата на Юпитер, той успява да измери топлинното излъчване на Йо на дълбочина от няколко сантиметра до няколко метра под повърхността.

„Микровълновият радиометър на „Джуно“ директно измери топлината под повърхността на Йо. Изненадващото откритие, че можем да надникнем под повърхността на скалиста луна, има важно значение и за изучаването на земните вулкани. Ако използваме подобен инструмент край вулкан на Земята, вероятно ще открием сходни температурни аномалии под повърхността, което ще ни помогне да разберем по-добре как работят вулканите“, казва ръководителят на мисията Скот Болтън от Югозападния изследователски институт.

Изследователският екип анализира данни от две близки прелитания край Йо – на 30 декември 2023 г. и 3 февруари 2024 г., когато „Джуно“ се е намирал на около 1500 километра от повърхността на спътника.

Измерванията показват, че температурата се повишава с над 22 градуса по Целзий само на няколко метра под повърхността – много повече, отколкото може да се обясни единствено със слънчевото нагряване.

Учените предлагат две възможни обяснения. Едното е, че кората на Йо провежда топлината изключително ефективно от вътрешността към повърхността. Другото е, че под слой от около 9 до 11 метра втвърдена кора се намират потоци от охлаждаща се лава, които затоплят околните пластове. По оценки на изследователите подобни лавови потоци може да покриват приблизително 10% от повърхността на Йо във всеки един момент.

„Йо ни дава уникална възможност да разберем как приливното нагряване действа във Вселената – фундаментален процес, който осигурява енергия и топлина на светове, намиращи се далеч от своите звезди. Досега можехме да наблюдаваме само топлината, която достига до повърхността или се освобождава при изригвания. Вече можем да проследим как тя се придвижва от вътрешността към повърхността.“ - допълва Болтън.

Данните разкриват и друга изненада – повърхността на Йо е много по-гладка, отколкото се предполагаше. Макар спътникът да има множество високи планини, между тях се простират равни участъци с дължина над 100 километра. Анализът показва, че повърхностният материал има много ниска плътност и повече наподобява вулканична пемза или рохкава вулканична пепел, отколкото масивна скала.

„Джуно“, изстрелян през август 2011 г., навлезе в орбита около Юпитер на 5 юли 2016 г. На 5 юли 2026 г. космическият апарат отбеляза десет години работа около газовия гигант, като същия ден осъществи и 85-ото си най-близко преминаване край планетата. /БГНЕС