АПИ обеща до 3-4 г. готова АМ "Хемус" до Търново, предложи нова стратегия за мантинелите

До 3-4 години ще бъдат завършени участъците от АМ "Хемус" до Велико Търново, обяви предателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Александър Тодоров

"За мен е важно да довършим тази магистрала, за да може да се пътува спокойно. Специално участъците, които са до Велико Търново, лот 4, 5 и 6 от пътя Плевен–Ловеч, и тези двата, 2-ри и 3-ти лот, които са до пътя Плевен–Ловеч, в рамките на 3–4 години би трябвало да ги завършим, за да може наистина трафикът в Северна България да бъде облекчен", каза той пред Българската национална телевизия.

Тодоров съобщи, че АПИ ще предложи нова стратегия за ограничителните системи по пътищата. Той заяви, че поддръжката на мантинелите трябва да е обвързана с договорите за ремонт, а не както е в момента - по области. Според него това ще позволи по-навременна им подмяна и синхронизиране с ремонтите.

"Предишните договори, които приключиха, са изпълнявани от 2–3 фирми. Новите поръчки, които бяха обявени миналата година и по които имаше жалби, съответно са в КЗК. Вчера ги прекратихме.За да решим този проблем, имаме нова стратегия - да разделим, само една вметка, позициите за ограничителни системи, както масово хората казват мантинели, са 6."

Тодоров каза още, че България е разделена на 6 района, което намалява възможността за добро изпълнение на договорите за ремонт и договорите за подмяна и поддържане на ограничителни системи.

"Нашата идея е да ги разделим, колкото са договорите за ремонт, и да са в едно. Т.е. договорите за текущ ремонт и поддържане да включват и ограничителни системи, така че да не се получават разминавания. В момента по един договор се извършва някакъв ремонт на пътя, по друг договор трябва да се подмени ограничителната система, но договорите за ограничителни системи са изтекли, новите са спряни и реално не можем да си изпълняваме задълженията."

Шефът на АПИ коментира и възможността на мястото на мантинелите да се поставят бетонни ограничители. Има държави, които практикуват поставянето на бетонни ограничителни системи, а други използват стоманени. Той смята, без да е експерт в пътната безопасност и ограничителните системи, че няма еднозначно решение.

"Бетонните ограничителни системи са корави. Реално погледнато, при удар от лек автомобил, което е масовата част от нашия трафик, те са твърди, не дисипират енергия, т.е. не намаляват енергията на удара и съответно щетите за пътниците и водача ще са доста по-големи. Представете си да се ударите в стена, която е неподвижна. Основното предимство на стоманените ограничителни системи е, че те са деформируеми. Всяка една деформация дисипира енергия, т.е. поглъща енергията на удара и намалява въздействието върху водачите."

Той коментира състоянието на пътната мрежа, натрупаните проблеми в сектора и плановете за завършване на ключови инфраструктурни проекти. Още в началото на разговора той заяви, че основната му цел е ускоряване на работата по обектите и подобряване на състоянието на пътищата.