На 23-ти януари военен хеликоптер лети по българо-турската граница. На борда са българският президент Румен Радев и австрийският канцлер Карл Нехамер. Радев беше поканил Нехамер, за да може гостът да се убеди в качеството на охраната на българските граници и с надеждата, че Австрия скоро ще се откаже от ветото си срещу присъединяването на България към Шенгенското пространство.

Снимката с хеликоптера е символична, защото всъщност българският министър-председател щеше да покаже на посетителя границата. Но тъй като в продължение на две години и след четири парламентарни избора България все още няма правителство, което да се задържи на поста си повече от няколко месеца, президентът пое ролята на регент. Така Радев естествено представлява България на ниво ЕС или на срещата на върха на НАТО с президента на САЩ Байдън.

Президентът в ролята на ръководител на правителството

Заради постоянната политическа криза в страната си 59-годишният Радев се превърна в лицето на България, пише Николаус Ноймайер за АРД.

Бившият пилот на изтребител и ръководител на българските военновъздушни сили така да се каже "управлява" от май 2021 г., като назначава служебни правителства, които нямат много възможности за маневриране. Въпреки че през последната година рейтингът му е спаднал от 51% на едва 36%, Радев все още се ползва с най-голямо доверие.

Наблюдателите обясняват факта с това, че имиджът му напоследък пострада от позицията му по отношение на Русия и войната в Украйна. С неговата благословия служебното правителство се опита да се сближи с руската енергийна компания "Газпром". Радев се обяви и против доставките на оръжие за Украйна, тъй като според него това би означавало "да гасим пожар с бензин".

Кампания за въвеждане на президентска система на управление

Впечатлени от образа на президента, политическите кръгове в България обсъждат евентуалното превръщане на страната в президентска република. Склонността за това има преди всичко в партията "Има такъв народ" (ИТН).

Партията вече събира подписи за провеждане на референдум за въвеждане на президентска република. Нейният лидер е шоуменът и медиен предприемач Слави Трифонов, който сам е изгубил много доверие сред населението. Кампанията за президентска република се разглежда и като опит за възвръщане на популярността му.

Мнозинството от хората са против промяната на системата

Шансовете за успех вероятно ще бъдат малки. С опита си от 45-годишното комунистическо еднолично управление до демократизацията през 1990 г., българите нямат голямо желание за подобна промяна на системата. Мнозинството от населението подкрепя парламентарната демокрация.

Конституционният юрист Наталия Киселова също очаква провал на президентската кампания и прогнозира, че "те (ИТН) няма да успеят да съберат дори 200 000 подписа, за да започнат референдум, защото това е сложна процедура и нямат ясна представа какво искат да предложат. Тя е обречена на провал."

Най-голямата пречка пред промяната на системата може би е самият президент Радев. Той не иска президентска република. Вероятно и защото няма да може да се кандидатира за избори след два мандата.

Нови избори през април

След като тази седмица се провали последният опит за постигане на стабилно мнозинство, Радев обяви, че ще разпусне парламента на 3 февруари и ще насрочи нови избори за 2 април. Наблюдателите не очакват ясно изразено мнозинство тогава. Причините се крият в разделението на българското общество.

От една страна, е управлявалата дълги години консервативна партия ГЕРБ на дългогодишния министър-председател Бойко Борисов, която е заподозряна в корупция. На изборите през октомври тя стана най-силната партия с над 25% от гласовете. От другата страна е реформаторската партия ПП ("Продължаваме промяната") на последния министър-председател Кирил Петков. Неотдавна ПП получи малко над 20 %. Но тя все още е твърде слаба, за да състави стабилно правителство без ГЕРБ.

Наблюдателите говорят за "задънена улица"

Ситуацията изглежда безизходна. Политологът Слави Василев говори за прекъснат политически диалог, поради което не е възможно никакво движение. Според Василев страната "очевидно върви към задънена улица. Сигурен съм, че на следващите предсрочни избори отново ще се окажем в същата безизходица". Вече се обсъждат избори през есента на 2023 г. След това ще се проведат местни избори.

ГЕРБ доминира там и може да се предположи, че комбинация от местни и парламентарни избори ще го върнат на власт. Наблюдателите виждат изход в обединението на реформаторите и консерваторите за излизане от задънената улица.

Анализаторът Мира Баджева се застъпва за коалиция между реформаторската партия ПП, дясноконсервативната партия ДБ ("Демократична България") и ГЕРБ. Но докато това се случи, президентът вероятно ще продължи да направлява съдбата на България.

Преводът е на БГНЕС