Историк вярва, че е открил мястото на чудото на Исус Христос, когато превръща водата във вино – и има нови доказателства, които го потвърждават, съобщи 'Фокс Нюз"

Свещеното писание дава малки подробности за първото чудо на Исус, за което се казва, че се е случило в Кана. В Евангелието на Йоан пише, че Исус превърнал водата във вино по време на сватба в селото.

„Наблизо стояха шест каменни съда за вода, от онези, които юдеите използват за ритуално измиване, всеки с вместимост от двадесет до тридесет галона”, казва Евангелието. „Исус каза на слугите: „Напълнете съдовете с вода”, и те ги напълниха до ръба.

Текстът продължава: „Тогава им каза: „Сега изсипете малко и го занесете на главния на трапезата”. Те направиха така и главният на трапезата опита водата, която се бе превърнала във вино.“

Най-известната теория гласи, че Кафр-Кана, израелски град в Галилея, е истинското място на Кана. Според Католическата енциклопедия от 1914 г. поклонниците отдавна имат почит към това място.

Но историкът Том Макколъу смята, че Кана всъщност се е намирала на пет мили северно от Кафр-Кана.

Мястото, наречено Хирбет Кана, е било еврейско село от 323 г. пр.н.е. до 324 г. сл.н.е.

Макколъу е бил преподавател по религия и история в Център Колидж до пенсионирането си през 2017 г. Той съобщи пред Pen News, че Хирбет Кана представя най-убедителните доказателства досега.

„[Никое друго село] не разполага с толкова убедителни доказателства в полза на Хирбет Кана“, споделя той.

Основното доказателство е серия от тунели, използвани от християни, маркирани с различни кръстове и препратки към Христос, датиращи отпреди над 1500 години.

„Открихме голям комплекс от пещери, използвани за поклонение от християнски поклонници, дошли да почитат чудото на превръщането на водата във вино“, разказа Макколъу.

„Този комплекс е бил използван от края на V или началото на VI век и е продължил да се ползва от поклонници до периода на кръстоносните походи през XII век.“

По време на разкопките Макколъу открива също олтар и рафт с каменен съд.

Той отбелязва, че имало място за още пет съда – в съответствие с библейския разказ за шест каменни съда.

На стените на комплекса екипът му от археолози открива и препратки към Kyrie Iesou (Κύριε Ἰησοῦ), койнска гръцка фраза, означаваща Господ Исус.

„Текстовете на поклонниците от този период, които описват какво са правили и видели, когато са дошли в Кана Галилейска, съвпадат много с това, което открихме като комплекс за поклонение“, каза той.

Макколъу използва и работата на Йосиф Флавий, еврейски историк от I век, в подкрепа на тезата си.

„Позоваванията му на Кана съвпадат географски с местоположението на Кирбет Кана и логически с неговите движения“, каза ученият.

„Позоваването на Кана в Йосиф, Новия Завет и равинските текстове сочи, че селото е било еврейско, близо до Галилейското езеро и в района на Долна Галилея.“

Той подчерта: „Хирбет Кана отговаря на всички тези критерии.“

Макколъу също така уверява, че Кафр-Кана не е било признато за място за поклонение в Кана до 18 век, което опровергава католическата версия за мястото.

„По това време францисканците са се грижели за християнските поклонения и са улеснявали преминаването, а не са се интересували от историческата точност“, уверява той.

Като цяло, Макколъу смята, че разкопките му могат да подкрепят историческата достоверност на Библията и че откритията му „оправдават поне преразглеждане на историческата стойност на препратките на Йоан към Кана и Исус“.

„Разкопките ни показаха, че това всъщност е било процъфтяващо еврейско село, разположено в сърцето на голяма част от живота и служението на Исус“, твърди той.

Макколъу каза още: „За Евангелието на Йоан, Кана [беше] в известен смисъл безопасно място или оперативен център за Исус. Това е мястото, където той и учениците му се връщат, когато срещат съпротива в Юдея.“/БГНЕС