Археолози откриха потъналия град Байе, наричан още "римския Вегас", където политика и удоволствие вървели ръка за ръка
Вълните на Неаполитанския залив крият повече от рибарски лодки и туристически яхти – под тях лежи изгубеният рай на римската аристокрация. Сред наводнените руини на Байе – легендарния „рай на разврата“ и най-бляскав курорт на античния свят – археолози се натъкнаха на сензационно откритие: отлично запазена римска баня, която може да е принадлежала лично на Марк Тулий Цицерон.
Откритата постройка, за първи път забелязана през 2023 г., вече е напълно документирана. Мозаечен под, издигнат върху тухлени колонки, показва гениалното римско отоплително изобретение – системата за суспензори, превръщала помещението в истинска антична сауна. Все още личат останки от стенописи – деликатни следи от изискания вкус на римската аристокрация, която е търсела удоволствия и уединение именно тук.
Древните източници споменават вилата на Цицерон в Байе, което превръща находката в потенциална сензация. Ако предположението се потвърди, археолозите ще реално са открили материална връзка с един от най-влиятелните умове на Античността.
Самият град Байе е бил „римският Вегас“ – място, където политика и удоволствия вървели ръка за ръка. От II век пр.н.е. тук са идвали Луций Лукул, Юлий Цезар и император Август, а Нерон и Адриан имали собствени дворци. Поетът Проперций го нарича „център на лукса“ и „рай на разврата“. Но геологията предрешава съдбата му – между XVI и XVIII век сушата погубва част от града.
Днес Байе е един от най-големите подводни археологически паркове в света – с вили, статуи и улици, достъпни за водолази и лодки със стъклено дъно. Сега обаче той поднася нова загадка: дали сред потъналите руини не е изникнала и банята на Цицерон?
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации