При разкопки на храм в Перу археолози откриха останки на повече от десет души на възраст 2300 години, някои от които носят следи от човешки жертвоприношения. За това пише Live Science.

Учените отбелязват редица редки особености на погребенията.

„Начинът, по който те са били положени в гробницата, е доста странен. Те били поставени с лице към земята, което е необичаен начин на погребение за праисторическия андски период“, казва Енри Танталеан, професор по археология в Националния университет „Сан Маркос“, ръководител на екипа.

По думите му, няколко души имали счупени черепи, а при други на шията били омотани въжета, а ръцете им били вързани зад гърба. Тези находки показват, че хората са били принесени в жертва, казва той, отбелязвайки, че „те не били придружени от никакви дарове или погребален инвентар, което също е необичайно“.

Отбелязва се, че групата открила погребенията близо до храмовия комплекс Пуемапе на северозападното крайбрежие на Перу през 2024 година, а разкопките продължили и през 2025 година. Макар че възрастта на храма е около 3000 години, погребенията  принадлежат към по-късен период – приблизително между 400 и 200 г. пр.н.е. Храмът вероятно е бил изоставен преди да бъдат направени човешките жертвоприношения. Въпреки това археолозите знаят малко за хората, принесени в жертва. Танталеан казва:

„Това вероятно е била жертва, принесена на това древно място за поклонение. Възможно е това да са били хора, живели в същия район, макар че имаме и хипотеза, че може да са дошли от съседната долина“.

Важно е, че анализът на скелетите продължава, а екипът планира да проведе изследвания, включително ДНК-тестове, за да установи самоличността на тези хора. Екипът също така анализира керамика, животни и растения, намерени в храмовия комплекс. Изследванията на групата са били подкрепени от Университета на Южна Флорида, а ръководител е археологът Чарлз Стениш.

Новини от археологията

Археолози, работещи на обекта Оби-Рахмат в североизточен Узбекистан, твърдят, че намерената скривалище с миниатюрни каменни върхове на стрели на възраст около 80 000 години може да представлява най-ранните известни стрелкови върхове.