Архитекти скочиха срещу скандален проект, избран за участие в биенале във Венеция

Участието на България в архитектурното биенале във Венеция след 15 години отсъствие очаквано затъна в скандал. Пресконференцията за представяне на избрания проект прерасна в отправяне на критики към качествата му, а от културното министерство и Камарата на архитектите в България се опитаха да  успокоят духовете с обещание да представят всички участвали проекти в книга и изложба, както и да организират дебат. 

Както „Сега“ писа, избраният за победител в конкурса проект „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ стъпва на работата на белгийския архитектурен и документален фотограф Александър Думарей. В последните 10 години Думарей е прекарал много време в България, документирайки процесите на разпад и фокусирайки се върху изоставени училища, басейни и театри. „Липсата на младо поколение, мащабът на разруха и образът на архитектура, която вече не изпълнява своята основна функция, предизвикват множество въпроси и желание за равносметка“, се изтъква в концепцията. Идеята е сградите на вече изоставени училища да бъдат изследвани с помощта на архивни снимки отпреди времената на разрухата и да се повдигне въпроса за отговорността ни като съвременници. 

За целта пространството в наетата от България Зала Тициан във Венеция ще бъде разделена със завеса на три части. В първата зала  ще се представя статистическа информация за демографския срив и обезлюдяването, във втората зала ще бъде пресъздадена атмосферата на училище с реални артефакти, в третата зала ще бъде представена самата визуална информация. 

Идеята България да се представя на архитектурно биенале с фотографска експозиция на изоставени училища бе остро разкритикувана от участници в конкурса. „Този проект няма нищо общо с архитектурата и урбанизма, няма общо и с темата на тазгодишното биенале – лаборатория на бъдещето“ с акцент върху Африка“, коментира участвалият в конкурса арх. Стефан Добрев. Добрев изтъкна, че времето за подготвяне на проектите е било много кратко и хората са жертвали Коледните и новогодишните празници. Добрев взе думата от името на неназовани други участници и попита не е ли по-добре България да си спести подобно „недостойно“ представяне на биеналето. По време на пресконференцията се чуха и други критични изказвания срещу решението да се прати проект, акцентиращ върху изоставени училища и върху локален въпрос, с който България се самобичува пред света. Къде тук е Африка, попита участник в пресконференцията, който не спести критики и ча състава на журито. Членовете на журито се опитаха да защитят проекта с аргумента, че недоволните не разбират идеята на биеналето. „Този проект формулира много прецизно  социален проблем и това е неговото достойнство. Такъв подход са прилагали и други държави. Целта на биеналето е точно такава – да показва архитектурата в по-широк, социален контекст“, коментира председателят на САБ арх. Тодор Булев. В същото време и той, и друг член на журито – началникът на кабинета на министъра Борис Данаилов, признаха, че това не е бил любимият им проект. Данаилов акцентира, че самата Африка въпреки бурния растеж е затънала в проблеми. 

От МК не обясниха защо е осигурен толкова кратък срок за подготвяне на проекти. Конкурсът бе обявен преди Коледа – на 20 декември, а проектите се подаваха до 16 януари. Оказа, се че Българи не се е справила с крайния срок за журиране и пращане на проект – 17 януари, и е получила малка отсрочка от италианските организатори. 
Така или иначе България отива на биеналето с проекта  „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“. От МК обясниха, че бюджетът за участието е общо 400 000 лв. Наемът за залата е 65 000 евро, като България ще я ползва за още две биеналета, бюджетът за конкурса е 70 000 лв. с ДДС, останалите разходи са за транспорт, застраховки, логистика.