Армения призова ООН да изпрати мисия, която да гарантира безопасността на етническите арменци в Нагорни Карабах. Територията беше завзета обратно от Азербайджан, който обеща да спазва правата на арменското население в анклава.

За втори път след бързата азербайджанска операция в оспорваната планинска територия висшите дипломати се сблъскаха в ООН на фона на изразената от западните страни тревога за ситуацията в анклава, предаде БГНЕС.

"След неуспеха в предотвратяването на геноцида в Руанда, ООН успя да създаде механизми за превенция, като по този начин превърна "никога повече" в смислен ангажимент", заяви арменският външен министър Арарат Мирзоян.

"Но днес сме на ръба на нов провал", каза той в реч пред Общото събрание на ООН.

Той призова ООН незабавно да изпрати мисия в Нагорни Карабах, която да "наблюдава и оценява ситуацията с правата на човека, хуманитарната помощ и сигурността на място".

Междувременно външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов обвини Армения в дезинформация.

Двамата висши дипломати участваха в извънредно заседание на Съвета за сигурност в четвъртък.

Байрамов също говори пред Общото събрание и заяви, че Азербайджан, който е предимно мюсюлмански, ще уважава арменците, които са християни.

"Искам отново да заявя, че Азербайджан е решен да реинтегрира етническите арменци, живеещи в Карабахския регион на Азербайджан, като равноправни граждани", каза Байрамов.

"Продължаваме твърдо да вярваме, че съществува историческа възможност както за Азербайджан, така и за Армения да установят добросъседски отношения и да съжителстват рамо до рамо в мир", каза Байрамов.

Русия беше наблюдател в процеса на разоръжаване на арменските бойци в Карабах след капитулацията.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, който ръководеше три кръга от преговори в търсене на дипломатическо решение, изрази дълбока загриженост за етническите арменци в Нагорни Карабах в телефонен разговор с арменския министър-председател Никол Пашинян.

Блинкън заяви, че Съединените щати оказват натиск върху Азербайджан "да защити цивилното население и да спазва задълженията си да зачита човешките права и основните свободи на жителите на Нагорни Карабах, и да гарантира, че силите му спазват международното хуманитарно право", заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър.

Бързата офанзива на Азербайджан, при която загинаха около 200 души, предизвика протести в Армения срещу Русия, която беше натоварена със задачата да гарантира примирието след боевете през 2020 г.

Руският външен министър Сергей Лавров, пред репортери в ООН, обвини западните сили, че "дърпат конците", за да подкопаят влиянието на Москва. Той отправи обвинения и към ръководството на Армения, като го упрекна, че "налива масло в огъня".

Лавров цитира високопоставен арменски политик, който заяви, че руският президент Владимир Путин е предал Нагорни Карабах на Азербайджан, след като руските "миротворци" не направиха нищо, за да удържат мира в региона на фона на нарастващото от месеци напрежение - обещание, заплатено от Армения със суверенитета на външната ѝ политика.  

"Нелепо е да ни обвиняват в това", каза Лавров, като същевременно добави, че очаква арменците да останат в орбитата на Москва и да не се съюзяват със Запада. 

В декларация, подписана през 1991 г. в най-големия казахстански град Алмати, известен тогава като Алма-Ата, се посочва, че съществуващите граници на новите независими държави, които са били съветски републики, са неприкосновени.

Декларацията "означаваше, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан - чисто и просто", каза Лавров, противон на обещанията, които Москва даваше на арменците през годините.