В Неделя Месопустна на Страшния съд младият сливенски владика Арсений публикува обръщение до клира и миряните, обяснявайки, кое е наложило  енорийски свещеник иконом Иван Янков да бъде наказан с „низвержение от духовен сан“ и отнемане на правото да проповядва.  Тази сутрин в храма „Св. Троица“ в Сливен на неделна служба и протест срещу отнемането на духовния им пастир се събраха вярващи. Недоволството в епархията се засилва, защото един от духовните им пастири получи суровото наказание, защото служил на съвременен български език, за да го разбират хората, а не на архаичния църковно-славянски.

Владиката Арсений се оправдава,

че такова решение се взема след като са изчерпани всички други възможности, а низвержението било потвърдено и от Св. Синод на БПЦ.

„За да се прибегне към такова решение това означава, че тя (Църквата, б.р.) многократно се е опитвала да го избегне, да не се стига до него, да се използват всички възможности, да се помоли многократно този, който е допуснал грешка да се поправи. Но, има една линия, от която насетне Църквата не може повече да отстъпва и няма право да отстъпва“, казва Арсений.

Той твърди, че още през 2018 година  предшественикът му Сливенският митрополит Йоаникий, насаме и с отеческа любов е обърнал внимание на иконом Иван Иванов да спре с опитите си да въвежда новости в Богослужението. Той не го е послушал. 

„Продължил е своеволията си. Поставил е себе си над Църквата. Смятал е, че само той е прав, а всички останали негови събратя, включително и неговите митрополити са криви. Впрочем така твърди той и днес. През 2024 година, на 10 октомври и ние в заседание на Епархийският съвет в присъствието на архиерейските наместници на шестте духовни околии, както и насаме го посъветвахме същото: да вярва на съборния разум на Църквата, да не прави нововъведения в Богослуженията, да спазва дадената дума. Той не послуша и нас. Какво трябва да направи Църквата в този случай? Да се подчини на отец Иван, ли? Или да постъпи така, както постъпихме ние?“, пита владиката, опитвайки се да оневини собствените си действия.

В крайна сметка Арсений оправдава действията на Църквата с  Иисус Христос. Спасителят казал как се постъпва в такъв случай, твърди митрополита, без да посочва точен цитат от еванегилисте.

„И ние така и постъпихме. Съжалявам, но не ни беше дадена друга възможност  да се разбере от всички: Светата Православна

Църквата няма право да прави и не прави компромис със Светата Литургия,

със Светите Тайнства и с начините да се изповядва и практикува нашата вяра, такива, каквито са ни завещани от Вселенските събори и отците на Църквата! В тази Епархия няма да правим компромис с вярата, догматите и правилата на Светата Църква!“, изтъква още Арсений.

Обръщението на владиката освен, че е многословно и объркано е ясно свидетелство, че БПЦ продължава да бъде крайно консервативна и недиалогична с вярващите и обществото – глуха за реформи, които биха върнали хората в празните храмове.

Арсений се позовава на предшественика си Йоаникий,  агент на ДС, който през последните години на живота си бе  несъстоятелен да изпълнява задълженията си. Същият Арсений вижда сламката в очите на другите, но не и гредата в своето око – именно той прокле и забрани нестинарския обичай, не направи ревизия на епархията, не се противопостави на тежкото руско влияние под което е попаднала вярата в района и особено черноморските енории.

Богослови съзират, че наказанието срещу отец Иванов е подмолен опит вярата и Светото писание и служение да бъдат отдалечени още повече  хората. Безспорен факт е, че провеждането  на службите на църковно-славянски, а не на съвременен книжовен български е непонятно и затормозяващо за вярващите и се превръща в

преграда, как да разбират Бог и Спасителя

От времето на Борис Покръстителя българският език се е развил изключително много, а учени са категорични, че реално няма църковно-славянски език, а това просто е старобългарския. Но цялата мистификация се прави заради руски интереси, за да не се унижават, че проповядват на старобългарски.

Ако грехът на отец Иванов е, че иска служението да се извършва на днешния книжовен български, то как Синодът ще намери оправдание, че търпи години наред алчни фарисеи и московски агенти в църкви и манастири, педофили и гейове, как допуска свързани с убийство на свещеник да заемат висши постове в БПЦ?

Църковния клир е крайно време да осъзнае, че съществува, защото има вярващи и трябва да се съобразяват с техните търсения към Бог, а не да се оправдават с канона. Празните храмове са явна присъда, че вярващите са низвергнали омразните владици и попове.