Арсим Зеколи*

Някои видни сръбски историци твърдят, че се обръща твърде много внимание на „сръбските православни църкви в Косово“ и не достатъчно внимание на „старите и по-важни сръбски църкви и манастири в Стара Сърбия, т.е. Северна Македония“.

Много сърби се оплакват, че сръбското правителство и "ватиканизираната Сръбска Православна църква (СПЦ)" са продали на македонците "най-старите бисери на Сръбската православна църква".

От друга страна, в скорошно интервю митрополитът на Имврос и Тенедос Кирил (смятан за близък на Вселенския патриарх Вартоломей) заяви, че „признаването на автокефалията на Македонската православна църква от Сръбската православна църква е "невярно".

Но това не е всичко. Тук митрополитът засяга съществения въпрос за сегашното „геополитическо“ напрежение, което движи политиката на ВМРО-ДПМНЕ и лидера ѝ Християн Мицкоски. Митрополит Кирил също призова Македонската православна църква да признае Украинската православна църква.

Четейки изказването на митрополита, трябва да си припомним най-точното определение и характеристика на ролята на Сръбската православна църква на Балканите, дадено от руския богослов Владимир Сергеевич Соловьов.

В своя анализ от 19-ти век на православните църкви на Балканите той набляга на Сърбия, като казва, че „само в Сърбия православието се използва за омраза към други хора“.

В Македония тази политика се отразява чрез политиката на Киро Глигоров за „равно разстояние” към всички, с изключение на Сърбия и стратегията на ВМРО-ДПМНЕ за вечен конфликт с Албания и България.

Век по-късно ереста на етнофилетизма е ядрото на сръбската православна политика спрямо Босна, Северна Македония, Косово, моделирана след руската форма на етнофилетизъм, приложена срещу Украйна, Грузия, Беларус и др.

Всичко това като отражение на редуцираното използване на панславизма и замяната му с московско-белградската марка „Православен Салат ал-Джамаа“ и преоткриването на Москва като новата „Православна Кибла“.

Това е същността на идеологическия тласък зад Мицкоски и ВМРО–ДПМНЕ „Македония отново е наша“. И не само това. Въпреки че изглеждат различни, всички водещи претенденти за президент на Северна Македония имат един общ знаменател: бившия президент Бранко Цървенковски, подходящо наричан „патриарх“ и отдаден, твърд поддръжник на Сърбия.

Независимо дали става въпрос за Стево Пендаровски, Максим Димитриевски, или Гордана Силяновска-Давкова, всички те имат история на поддръжници или сътрудници на Цървенковски. Включително Мицкоски, чрез баща си като бивш член на Социалдемократическия съюз (СДСМ).

Албанофобията, българофобията, недоверието към гърците са външна проява, която се разпространява, за да доминира в мисленето на етническите македонци, но с една обща цел: да се запази господството на Сърбия над Северна Македония и да се осигури трайно отдалечаване на Скопие от Европа.

Някога тази цел се постигаше чрез "сърбизирането на македонците с меч и огън", по-късно, благодарение на комунизма, последван от използването на македонците като "полезни идиоти" срещу България, Албания и Гърция. Светославското православие, което тихо се налага на македонците чрез Мицкоски, Максим Димитриевски, Силяновска, е най-новата и последна глава от същата стара политика. /БГНЕС

*Арсим Зеколи е македонски политически анализатор и бивш постоянен представител на РС Македония в ОССЕ. Коментарът му е публикуван в неговия профил в социалната мрежа.