Светослав Пинтев

Днес се навършват 146 години от обесването на Васил Левски, на Апостола на свободата ни. Той е обесен на 6 февруари 1873 г. по стар стил, което отговаря на днешния 18 февруари. Историците са категорични, че точно това е датата на неговата смърт. 

„асъ Василъ Львскій въ Карлово роденъ,
от Българска майка юнакъ азъ роденъ
нищахъ да сѫмь турскій и никакъв робъ
сѫщото да глѣдамъ и на миліятси родъ
станах и утидох въ стара планина“

В този автобиографичен разказ в стихове Левски описва действията си до момента, в който става 
„байрактар на Панайот войвода“. И започва да обикаля с четата му.

 Прочетете този текст непременно, ако досега не ви е попадал. Така ще надзърнете в истинския живот на този велик мъж. Аз настръхнах от простотата и истинността на думите му.
 Няма да видите там излъскания му и напудрен образ, а ще го съзрете истинския, ще погледнете даже

през неговите очи

Изключително жива е сцената, в която описва как го спряла стражата преди да влезе в родния си град.  „отъ планини слизахъ за Карлово отивахъ“, както се изразява. Носел пушка белгийска, остра сабя и чифте пищови, а това, разбира се, вещае кахъри за агаряните. И наистина станало интересно, спрели го=
 Извадил Левски сабята, стиснал пушката и ги погнал. Пише така:  „Страхо-пѫзли турци веднагъ се пръснаха“. 

После разказва как се скрил сред зелените мамули, докато успее да влезе в града между прибиращите се от къра карловци.
Без да са някакъв еталон и образец за изящна словесност тези простички думи носят огромен заряд, те разказват за Великана на свободата ни повече, отколкото хиляди страници на изследователи, анализатори, да не говорим за интерпретаторите на думите му. А такива се навъдиха много, цели орди. И все с претенции да са нещо като негови пророци. Някои отиват още по далеч. Вкарват го в 

религиозен контекст

Мъчат  се даже да го направят светец, да го затворят в икона. Като в клетка… Сам той гордо се нарича юнак в стихотворния си разказ. И съм абсолютно сигурен, че е искал точно така да го запомнят. Направо би побеснял, ако му кажеха, че някакви хора ще искат след близо столетие и половина да насадят юнака, където не му е мястото,  да му сложат нимб, да го наредят до самобичуващи се пустинници и разкъсани от лъвовете ранни християни.

Май „патриотите“ наистина не разбират какво се опитват да направят.

Левски е светец за българския народ, да

Но не в смисъла на канонизиран от Църквата мъченик, а в смисъл, че е свят. Той е преди всичко най-личния български юнак… Юнака на юнаците... Водач, трибун, визионер, съдия и изпълнител на сурови присъди, отмъстител, той е посветил себе си на свирепата и жестока и кървава битка за свободата.  Сякъл е, убивал е , заплашвал е колебливите чорбаджии, когато трябва да се съберат средства за оръжие. Правил го е с ясното съзнание, че това е необходимо за делото, че без това не може да се мине.

 Дори е обидно да наречеш светец един герой

- революционер и национален  лидер от такъв мащаб, прекланял се пред италианския революционер Джузепе Мацини, от когото е взаимствал не само идеите, но и  практическия опит за създаване на комитети.  А Мацини е смятал, че единствената религия на човечеството е любовта.

Място на Левски е в душата на този народ, не в Църквата. В храма той е бил обикновен дякон с чуден глас, но един от многото служители на Бога. Голям става, когато излиза от Храма и тръгва към личната си Голгота.