Асен Василев се опитва да сее страх и нестабилност сред хората с популистка риторика

Вместо да вдъхва увереност в трудната ситуация, в която се намира страната, лидерът "Продължаваме промяната" Асен Василев заложи на тактиката да нагнетява страх, да прави политически внушения, които задълбочават разделението обществото и още повече разклаща доверието на хората в институциите, като подкопава усещането за сигурност у гражданите.

На брифинг в парламента Василев обвини правителството в „замразяване на доходите“ и „увеличение на цените“, без да предложи конкретни и реалистични икономически алтернативи. Вместо с аргументи и визия, той борави със страховити фрази, целящи да всяват паника и недоволство сред хората.

Обвинявайки управлението за повишаване на цените и в лишаване на хората от по-високи доходи, той реално. Такава риторика не цели търсене на решение, а просто създаване на напрежение – класически пример за политическа безотговорност, прикрита зад емоционални фрази.

Вместо да подкрепи усилията за стабилизация и преход към еврото, Василев използва темата, за да предрича ценови шокове и да обвинява в „мераците“ Борисов и Пеевски, без реални доказателства за това. Законопроектът за въвеждането на еврото предвижда временни мерки за контрол на цените,  Василев се опитва да го представи като механизъм за поскъпване на стоките.

Лидерът на ПП обвинява в бездействие правителството и срещу картелите и спекулата. Проблемът е, че самият той бе финансов министър, когато същите тези механизми за контрол не дадоха очакваните резултати. Сега обаче, от позиция на опозиция, се представя като борец срещу системата, която сам допреди месеци ръководеше.

Противопоставянето между "благородната" опозиция и "алчната" власт не е нищо ново. Но когато се прави с откровено популистки, агресивен и манипулативен тон, то вече няма нищо общо с политически дебат, а негативна риторика, която разклаща общественото доверие и задълбочава разлома в обществото. По този начин само се дестабилизира държавата и вместо да се предлагат идеи за реален изход от кризите, те се използват като политически инструмент за печелене на електорат.