18 Ноември, 2026

Индийски, полски и унгарски астронавти за първи път летят до Международната космическа станция

Снимка: архив

Полетът се ръководи от ветерана Пеги Уитсън – бивш астронавт на НАСА, а сега директор по човешки космически полети в Axiom Space, която държи рекорда за най-дълго прекарано време в орбита от американски астронавт

Екипажът на мисията „Аксиом Акс-4“ е в готовност за изстрелване към Международната космическа станция, мисия с историческо значение, тъй като на борда са първите представители на Индия, Полша и Унгария, които ще стъпят на МКС

Полетът се ръководи от ветерана Пеги Уитсън – бивш астронавт на НАСА, а сега директор по човешки космически полети в Axiom Space, съобщи EuroNews. Тя държи рекорда за най-дълго прекарано време в орбита от американски астронавт.

Подготовката за мисията е в ход от месеци, а екипажът е в карантина от 25 май. Дни преди изстрелването членовете му преминават през подробна симулация – включително обличане на скафандри, проверка на налягането и тренировка с реалния кораб, с който ще летят.

„В деня на полета всичко ще бъде по график. Ще се събудим, ще закусим и ще поемем към центъра „Кенеди“. Казах на момчетата, че ще е ден от типа „бързай и чакай““, разказа Уитсън.

Екипажът включва Шубханшу Шукла от Индия, Славош Узнански-Вишневски от Полша и Тибор Капу от Унгария. Те са обучени в съоръжения на НАСА, ЕКА, SpaceX и японската космическа агенция JAXA.

„Развълнуван съм да видя Земята от гледна точка, достъпна за толкова малко хора, и да изпитам усещането за микрогравитация“, сподели Шукла. В скута си той държи талисмана на мисията – малък бял лебед на име Джой. „Прости неща като ходене, хранене или пиене на вода се променят напълно в космоса. Очаквам с нетърпение този нов опит.“

Мисията ще продължи 14 дни. Астронавтите ще проведат научни експерименти и демонстрации на нови технологии. Сред тях е и изследване, посветено на управлението на диабета в условията на микрогравитация – принос към медицината, който може да промени подхода към лечението на хронични болести на Земята.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)