Индийски, полски и унгарски астронавти за първи път летят до Международната космическа станция
Полетът се ръководи от ветерана Пеги Уитсън – бивш астронавт на НАСА, а сега директор по човешки космически полети в Axiom Space, която държи рекорда за най-дълго прекарано време в орбита от американски астронавт
Екипажът на мисията „Аксиом Акс-4“ е в готовност за изстрелване към Международната космическа станция, мисия с историческо значение, тъй като на борда са първите представители на Индия, Полша и Унгария, които ще стъпят на МКС
Полетът се ръководи от ветерана Пеги Уитсън – бивш астронавт на НАСА, а сега директор по човешки космически полети в Axiom Space, съобщи EuroNews. Тя държи рекорда за най-дълго прекарано време в орбита от американски астронавт.
Подготовката за мисията е в ход от месеци, а екипажът е в карантина от 25 май. Дни преди изстрелването членовете му преминават през подробна симулация – включително обличане на скафандри, проверка на налягането и тренировка с реалния кораб, с който ще летят.
„В деня на полета всичко ще бъде по график. Ще се събудим, ще закусим и ще поемем към центъра „Кенеди“. Казах на момчетата, че ще е ден от типа „бързай и чакай““, разказа Уитсън.
Екипажът включва Шубханшу Шукла от Индия, Славош Узнански-Вишневски от Полша и Тибор Капу от Унгария. Те са обучени в съоръжения на НАСА, ЕКА, SpaceX и японската космическа агенция JAXA.
„Развълнуван съм да видя Земята от гледна точка, достъпна за толкова малко хора, и да изпитам усещането за микрогравитация“, сподели Шукла. В скута си той държи талисмана на мисията – малък бял лебед на име Джой. „Прости неща като ходене, хранене или пиене на вода се променят напълно в космоса. Очаквам с нетърпение този нов опит.“
Мисията ще продължи 14 дни. Астронавтите ще проведат научни експерименти и демонстрации на нови технологии. Сред тях е и изследване, посветено на управлението на диабета в условията на микрогравитация – принос към медицината, който може да промени подхода към лечението на хронични болести на Земята.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации