Учените откриха, че Великата стена на Херкулес — най-мащабната космическа структура — е много по-близо до Земята, отколкото се смяташе. Това откритие поставя под съмнение съвременните космологични модели
Астрономите постигнаха истински пробив в разбирането на мащабите на Вселената – те установиха, че най-голямата известна космическа структура, т.нар. Велика стена на Херкулес, се намира значително по-близо до Земята, отколкото се смяташе досега. Дължината ѝ е приблизително 10 милиарда светлинни години, което поставя под съмнение настоящите космологични теории за разпределението на материята във Вселената, съобщава Ecoticias.
Макар „по-близо“ до Земята да е по-скоро метафора — структурата все още е отдалечена на повече от 100 000 трилиона километра — установената ѝ близост и размери впечатляват дори най-опитните изследователи.
Космически фарове: как гама-избухванията разкриха ново измерение на Вселената
Откритието стана възможно благодарение на наблюдения на гама-избухвания — мощни космически експлозии, които възникват при сливането на неутронни звезди или колапса на масивни звезди. Тези ярки светлинни импулси действат като фарове на огромни разстояния, позволявайки на учените да изграждат карти на мащабни структури.
Чрез прецизен анализ на разпределението на тези избухвания, изследователите успяха да съставят карта, на която ясно се проследява гигантската космическа „стена“. И макар това да не е твърдо образувание, а плътно струпване на галактики, размерите ѝ предизвикват възхита.
„Тази структура надминава всичко, което сме наблюдавали досега, и ни кара да погледнем по нов начин на формирането на Вселената“, отбелязват авторите на изследването.
Какво означава откритието
Откриването на Великата стена на Херкулес поставя нови въпроси пред учените. Съвременните модели за еволюцията на Вселената не обясняват как подобна структура би могла да се формира само 13,8 милиарда години след Големия взрив. Някои теоретици вече повдигат въпроса за необходимостта от актуализиране или дори преразглеждане на Стандартния космологичен модел.
„Това откритие нарушава представите ни за границите на подреденост във Вселената“, се казва в официалната публикация на изследователската група.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации