Европейските държави осъзнават, че не могат повече да разчитат на САЩ за сигурността си, особено след като Тръмп прекъсна военната помощ за Украйна. Европа се събужда за собствената си отбрана – акцентира върху нуждата от по-голяма стратегическа автономия на ЕС в областта на отбраната гостът в предаването „Видимо и невидимо: Контрапропаганда“ Атанас Шарков, предприемач и граждански активист. „Времето за безплатен мирен дивидент приключи. Европа е изправена пред двустранна заплаха – от Русия и от новата политика на Тръмп“.

Общата европейска отбрана трудно ще бъде осигурена без създаването на обща европейска армия, за което има пари, но няма политическа воля и инструменти, чрез които тази воля да бъде реализирана на практика. Един такъв инструмент е евентуалната конфискация на замразени в Европа руски активи, за което още се водят правни спорове, но исторически погледнато, дори и в рамките само на 20 век многократно са били налагани репарации, разбира се, след сключен мирен договор. Факт е обаче, че все повече европейски държави, включително Франция, са склонни да конфискуват замразените руски активи, вместо само да използват печалбите от тях. 

Но основното средство Европа да помогне на Украйна независимо от САЩ, е общият дълг от 150 млрд евро, който Европа ще вземе,  за да финансира военните си разходи. „Тук обаче не е целта да се изхарчат парите, а Европа да има една наистина по-добра сигурност и отбрана, което е единствено възможно през едно общо командване, тоест създаването на обща европейска армия“, акцентира Шарков. Липсата на единно командване и политическа координация може да попречи на ефективното укрепване на отбраната. 

Шарков предупреди и за вътрешните заплахи, идващи от популистки и проруски настроени лидери, които биха могли да саботират процеса на еманципация на Европа. Той даде за пример както унгарския премиер Виктор Орбан, така и самоопределите се като евроатлантици лидери на ГЕРБ и Ново начало Бойко Борисов и Делян Пеевски, които след встъпването в длъжност на новия американски президент почти дословно повтарят тезите му относно войната в Украйна, докато повечето им колеги в страните-членки на ЕС са на коренно различни позиции. Липсата на ясна проевропейска позиция относно сигурността на Европа прави държавата уязвима.

„България е пасивен наблюдател. Българските власти се колебаят относно участието в европейските отбранителни инициативи, докато други страни активно се включват в оформянето на бъдещата сигурност на континента. Ние сме все още разкрачени, при това в полза на русия“, констатира гостът. И предлага България да излъчи свои представители, които да участват в започващите срещи, посветени на обсъждането на общата европейска отбрана.

Според Шарков излъчването на такива представители се налага, тъй като кабинетът, чиито прироитети в момента са приемането на бюджета и влизането на България в еврозоната, не е способен да изработи обща национална позиция и да я предложи на парламента. От друга страна, „както парламентът декларира, че няма да изпраща български войници в Украйна, така трябва и да приеме декларация, че България ще участва в общия отбранителен проект на бъдещата европейска система за сигурност“, препоръча Атанас Шарков. „Ако имаме консенсус за приемане на еврото, няма как да нямаме консенсус за приемането и на неговата отбрана“.