Атанас Величков, БГНЕС

Повече от 16 години Република Северна Македония чака да започне преговори за членство в Европейският съюз. Чака и имитира дейност. След разрешаването на дългогодишния спор за името на страната с Гърция и присъединяването й към НАТО, някак си очаквано дойде времето и за решаване на наболелите въпроси с друг съсед - България. Настъпи моментът София да застане твърдо в защита на своите национални интереси и да покаже, че романтичното време на оказване на жестове, в замяна на които да очаква макар и изпросено уважение, вече е безвъзвратно отминало.

България постави 6 ясни условия (вече са 5, след споразумението за краткото име на РС Македония и нотата с която Скопие заяви, че Северна Македония се отнася само за Република Северна Македония и няма териториални претенции към България), за да се съгласи да даде „зелена светлина“ за старта на преговорите с ЕС на своята югозападна съседка. Вместо да работи усилено по решаването на останалите 5 въпроса, РС Македония продължава да чака. Властимащите тук, по навик чакат някой друг да им свърши работата, без значение дали това ще бъде Брюксел или пък Вашингтон. Мечтите, казват, били безплатни. Тук в Скопие, все още се надяват, че в момент на умопомрачение, някой в България, ще ги пусне просто така, без дори да си мръднат пръста и реално да поработят за истинското европеизиране на страната. Но има ли РС Македония воля да се европеизира? Но наистина, а не само на хартия и с добри намерения? Не! И това го доказват последните новини около назначенията за посланици на страната в ООН, ЕС, Франция и България.

Да започнем с Ню Йорк. Там като извънреден и упълномощен посланик в ООН (както е официалната формулировка в РС Македония) ще бъде изпратен Любомир Данаилов Фръчкоски. Професор по международно право, той участва като експерт в изготвянето на Конституцията на Република Северна Македония през 1991 г, и на Охридското споразумение от 2001 г. Бивш министър на вътрешните работи, бивш министър на външните работи, неуспешен кандидат за президент (загубил изборите през 2009 г. от Георге Иванов), неодобрен от САЩ за посланик на РС Македония във Вашингтон и какво ли още не. Фръчкоски е една интересна личност, която е оставила своя отпечатък в съвременната история на РС Македония.

Българската общественост трябва да знае, че точно Фръчкоски организира арестите, без да има каквито и да е обвинения, на изявени българи след атентата срещу президента Киро Глигоров на 3 октомври 1995 г. в центъра на Скопие. С неговата лична заповед бе проведена и операцията с откровен анти български характер, наречена „Синя птица“. За всички тези негови подвизи още преди години писа Владимир Перев в анализа си „Първият полицай за посланик в САЩ“, публикуван в новинарския портал "Трибуна". От текста става ясно, как в независима Македония, един бездарен вътрешен министър използва атентата срещу Глигоров, за да припомни на част от изявените българи в РСМ, че Югославия може и да е мъртва, но югославските методи за преследване на хората, които не са приели македонизма като своя идеология, не са забравени.

РС Македония изпраща в Брюксел като посланик в ЕС Теута Арифи. Тя ще бъде запомнена с двата си неуспешни мандата като кмет на един от най-големите и знакови за държавата градове - Тетово. След нейното управление, според информации на Билал Касами, нейният наследник на кметското кресло в Тетово има дългове в размер от 24 милиона евро, тежки проблеми със замърсяването на околната среда и редица „незаконни сметища“, които отдавна трябваше да бъдат премахнати. В Брюксел РС Македония ще бъде представлявана от политическо лице, което като награда за своята лоялност към лидера си Али Ахмети, вместо да бъде изпратено в политическа пенсия заради своята неспособност, ще се подвизава като посланик в една от най-важните за страната столици.

Арифи идва от партията Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), която участва във властта почти без прекъсване 2002 г, (с малко прекъсване в периода 2006-2008) и въпреки очевадното „преяждане с власт“, нито един неин представител не е бил под ударите на закона. Ще се съгласите, че това говори много за независимостта на съдебната система в страната.

В Париж, РС Македония ще изпрати, забележете, Виктор Димовски, директор на "реформираната" и с променено име секретна служба (бившото Управление за безопасност и контраразузнаване- УБК), което от три години се нарича Агенция за национална сигурност. Димовски, за разлика от гореспомената Арифи, е дипломат и полицай от кариерата. Бил е посланик в Сърбия и в Израел, а също така и директор на Агенцията за разузнаване (която е под прекия контрол на президента) в периода когато президент на РС Македония беше, не кой и да е, а известният анти българин Бранко Цървенковски.

В някои опозиционни медии в РС Македония по отношение на Виктор Димовски се появиха информации, цитирани от Уикилийкс, че бившата посланичка на САЩ в страната Джилиан Милованович оценява бъдещият посланик в Париж като човек „който е в джоба на Сърбия“. Какво повече да се добави към това? В София, посланик ще бъде Агнеса Руси Поповска. Нейният баща Исо Руси е един от влиятелните хора във фондацията „Отворено общество“ на Джордж Сорос, председател на Хелсинския комитет, журналист. Нейният дядо Лютви Руси е носител на наградата "Партизанска грамота", като активен борец против фашизма, личен приятел на една от най-зловещите фигури на югославския терор в Македония след 1945 г. Светозар Вукманович-Темпо. Агнеса Руси Поповска беше посланик на РС Македония в Брюксел. За нея бившият посланик на РС Македония в Организацията за сигурност и сътрудничество Арсим Зеколи ще напише че е „дете на същата групировка създала езика на омразата към България и българите“.

Интересно е да се спомене, че съпругът на бъдещата посланичка в София Тони Поповски освен като бивш министър на околната среда, "независим" политически консултант се изявява и като редовен коментатор в македонската редакция на Дойче Веле, където много често основна тема са българо-македонските отношения, естествено в пълен унисон с официалната политика на РС Македония.

Това са "водещите кадри", който РС Македония изпраща в ООН, ЕС, Париж и София. Представителна извадка на това с какво разполага държавата, която вече повече от 16 години чака някой друг да й свърши работата. Наследници на комунистическата номенклатура, които със зъби и нокти се борят, за да запазят своя лъскав начин на живот, потънали в меките кресла на властта, в която са се вкопчили като удавници за сламка. Кой въобще може да очаква, че хора с такъв семеен и политически произход ще работят за подобряване на отношенията между РС Македония и България, ако това включва историческите и съвременните права на македонските българи. Това е нивото и нека не си правим илюзии, че проблемите, които мъчат обществото в РС Македония, ще се решат от само себе си. Ако България прояви отново своето великодушие и реши да допусне тази клика до ЕС, преди тя да е доказала че е готова за своя катарзис, това ще означава политическо самоубийство на българската национална кауза не само в Македония, но и в България. Достатъчно жертви досега даде народа на РС Македония, време е македонският елит да понесе своето наказание.