Атентатът от 2004 г. в Испания трябва да е сериозно предупреждение как кризите водят до драматични обрати на избори

Георги Кортиаров, "Свободна зона", ТВ Европа

Данните за новозаболелите от Ковид-19 и смъртните случаи през последното денонощие са особено тревожни. България „подобри” черния рекорд на хоспитализирани. През ноември миналата година те бяха 7 226, вчера бяха 7 101, а днес са 7 229. С малко, но рекордът е „подобрен”. Броят на смъртните случаи също рязко скача и когато някой чуе или прочете, че 187 човека за едно денонощие са загубили живота си, истински започва да се притеснява. А това все още не е таванът. Започвам с тези данни и тяхното обобщение, защото в паметта ми се завъртя един политически спомен. Той е свързан с Испания отпреди 17 години - от 2004 година.

Помните, че тогава в Испания предстояха парламентарни избори и всички данни сочеха убедителна победа на Испанската народна партия. Лидерът й Хосе Мария Аснар очакваше поредния си премиерски мандат. Социалистите в Испания не попадаха в никакъв анализ, който да им дава шансове за управление. Шанс им даде трагедията с атентатите от 11 март 2004 година. Това трагично събитие, което се случи изненадващо, със своята внезапност разкри невиждани дотогава, заради нормалното развитие на процесите, проблеми в системата за сигурност на Испания, в разузнавателната и аналитична превенция, във възможността да се управляват кризи. Тази рязка смяна на образа направи така, че в крайна сметка Хосе Мария Аснар и неговата партия загубиха, а най-изненадващо начело на държавата се оказа социалистът Хосе Луис Родригес Сапатеро, който от нищото пое управлението на страната.

Връщам се към този спомен, защото той трябва да бъде едно много сериозно предупреждение. Кризата с коронавируса се задълбочава. Тя обаче трябва да бъде вкарана в коловоз на предсказуемост, колкото и каквито и усилия да струва това. Предсказуемост от такъв характер, че образите, представите, ситуацията, каквато би възникнала в деня на изборите – 4 април, да не изглежда като драматична промяна и обрат. За целта в България трябва спешно да бъде изработен отговорен, ориентиран към гражданите, политически език на загриженост. Той трябва да бъде извеждан системно, разгърнато и убедително от тези, които не просто в момента според всички данни отиват към поредна победа на изборите, а и които наистина са в състояние да стъпят на пистата на реформи в много тежка ситуация. Дано да успеят. За целта обаче ще е нужна много култура и много въображение.