Атлантическият съвет на България с тревога и възмущение протестира срещу опита на съдии от Върховния административен съд да тълкуват превратно, да обезличат и да обезсмислят Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Възмутени сме от начина, по който висши съдии се опитват да подменят отдавна установени правни норми, да тълкуват по своему или по внушения на заинтересовани лица от бившите репресивни служби закони и принципи, с което да отнемат или да затруднят упражняването на конституционното право на българските граждани на информиран избор.  

Петнадесет години Законът и независимата Комисия по досиетата изпълняват ролята си на имунна система срещу комунистическия реваншизъм, срещу агентурните и политическите опити на не разобличени „експерти“ от Държавна сигурност и от разпуснатите разузнавателни служби на Българската народна армия да дезинформират българските граждани, да им насаждат фалшива носталгия по „най-хуманния и справедлив“ строй, да ги лъжат, че 53-те концентрационни лагера на комунистическата държава са били нещо като почивни домове, а борците срещу болшевишкия гнет да се представят като  нещо средно между хулиганстващи психопати и платени агенти на „световния империализъм“.

Смятаме тълкувателното решението на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) повече да не бъдат оповестявани имената на агентите на ДС и на военното разузнаване, ако досега са били обявени поне веднъж, за политически обвързано и юридически несъстоятелно.

Загрижени за „доброто име“ и за психологическия комфорт на кадесарските агенти, явочници и други „специалисти“ от ДС, почитаемите върховни съдии пренебрегват правото на българските граждани в навечерието на всеки следващ избор за знаят каква кохорта от бивши и настоящи рушители на съдби, доносници и стражи на Злото ще им бъдат противопоставени за пореден път.

След дълголетни опити и консултации ченгесарският мозъчен тръст, наричан задкулисието, смята, че е намерил вратичка в Закона, която би позволила на възпитаниците на репресивния апарат на комунистическия режим да заобиколят законовите норми и да се изправят пред избирателите като „света вода ненапита“ при всеки следващ избор или назначение.

Нито юридически, нито политически Законът засега позволява подобно правно „творчество“. Затова се е наложило на авторите на проекта „Да скрием агентите на ДС“ да прибегнат до тълкувателно решение на ВАС. Решение, което се опитват да ни пробутат като „развитие на правната мисъл и на съдебната практика“ у нас, в което обаче прозира отдалеч замислено и организирано „активно ДС - мероприятие“.

Няма как разумните, несвързани с метастазите на комунизма български граждани да преглътнат подобно арогантно „мероприятие“. Реакцията на редица достойни и почтени юристи, политически и обществени дейци срещу тази подмяна на духа и смисъла на Закона за досиетата заслужават обществено уважение и подкрепа.

Напълно принципни и ясни са позицията и практиката на Комисията по досиетата: сътрудниците на ДС и на разузнавателните служби на БНА да бъдат обявявани толкова пъти, колкото пъти посмеят да се включат в кандидатските списъци за изборни длъжности в българската държава. Никой български гражданин не бива да бъде принуждаван да рови в спомените си, в документи и медийни публикации от минали години, преди да си изясни кой-кой е и за какво всъщност се бори.

Напомняме, че сегашното активиране на политическия, юридическия и интелектуалния слугинаж на (не)бившите стратези и рицари на червения плащ и кинжал, използва ситуацията на временна и частична стабилизация на комунистическите прослойки, утайки и мисловни нагласи. Тази опасна за нацията рекомунизационна вълна се надигна с активирането на проруската путинистка агентура след анексията на Крим от Русия през 2014 г., набра скорост и сила след първото избиране на Румен Радев за президент и се вдигна още по-високо в хода на кампанията за повторно избиране на най-страстния почитател на изтребителите МиГ-29 и „Грипен“.

Поредното активно мероприятие на потомците на сатрапите Дзержински и  Лев Главинчев е красноречиво доказателство, че хидрата на ДС още е жива, че ракообразуващите клетки на комунистическия болшевизъм не са  унищожени, че условията за реставрация на бивши режими, на бивши служби и манталитет няма да изчезнат, докато българското общество не се раздели окончателно с последните бацили на червения призрак.

Без лустрация, декомунизация и дерусификация  не може да се случи реална промяна в България, а само поредна подмяна на едни политически лица с други.  Зад кулисите  ще продължава да стоят и да дърпат конците милиционерско-комунистическите кукловоди на 32 годишния преход, заедно със своите  олигарси. Ако не се проведе ефективна лустрация, декомунизация и дерусификация те ще продължават  да пречат на България да върви достойно по избрания евроатлантически демократичен път на развитие и ще продължават да разместват своите марионетки само в техен личен и на Кремъл интерес. 

Призоваваме народните представители от 47-то Народно събрание да приемат законови поправки и други решения, с които да поставят солидна бариера пред домогванията на стари кадри, потомствени агенти и идейни поклонници на ДС, които продължават опитите си да подменят и да умъртвят духа на Закона за досиетата и да ни върнат във времето преди старта на т. нар. преход към демократично общество.

Атлантически съвет на България