„Нe e мoмeнтът дa ce пoдпиcвa дoгoвoр, c кoйтo дa ce aнгaжирa инвecтирaнeтo нa нaд 2 млрд. лeвa oт бюджeтa зa мoдeрнизaция нa aрмиятa, въпрeки чe и двaтa прoeктa прeдвиждaт рaзcрoчвaнe нa плaщaнeтo в знaчитeлeн пeриoд.“ Тази позиция изрази бившият миниcтър нa oтбрaнaтa прoф. Тoдoр Тaгaрeв, визирайки кризата заради Covid-19. 

Атлантическият съвет на България  категорично се разграничава от това лично мнение на проф. Тагарев, който е и бивш член на неговия Управителен съвет. В своя нарочна позиция атлантиците са категорични, че „превъоръжаването трябва да продължи, без да бъде противопоставяно на кризата от пандемията с коронавируса“.

Вижте какво още се казва в позицията на Атлантическия съвет на България:

„Във времена на кризи проличава истинското държавническо мислене. Умните народи „гасят пожара“, без да забравят, че след него отново ще се изправят пред неизменните, и за съжаление, много по-устойчиви предизвикателства, рискове и заплахи, срещу които въоръжените сили остават единственият гарант.
Обратното е или популизъм в нечий чужд интерес, или откровено политическо късогледство. Или и двете.

Атлантическият съвет на България счита, че превъоръжаването трябва да продължи. Критично важно е още тази година да бъдат подписани договорите за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски, които са гръбнакът на българската отбрана, и на два нови кораба за Военноморските сили.

Недопустимо е повече да се забавя реализацията на тези проекти, които вече са закъснели с години. А това лишава въоръжените ни сили от крайно необходими способности за справяне с новите предизвикателства.

Поставянето под съмнение на необходимостта от незабавното стартиране на тези критично важни проекти е много лош сигнал точно в този момент, когато от българските въоръжени сили се изисква да подпомагат останалите институции в борбата против COVID-19 и същевременно да продължат да изпълняват конституционните си задължения и тези по линия на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Точна сега, когато въоръжените ни сили трябва да подпомагат населението в кризата с COVID-19, подобно говорене е най-малкото неуместно, тъй като поставя под съмнение не само неотложните проекти за превъоръжаване, но и необходимостта да градим силна българска отбрана като част от колективната.

Нещо повече - виждаме, че хибридните атаки от Русия продължават. Стратегията на Москва сега е да отслаби максимално ЕС и НАТО, като се възползва от кризата с коронавируса. В моменти, когато сме под атака както от страна на пандемията, така и от кремълската хибридна агресия, последното нещо, което трябва да се поставя под съмнение е именно укрепването на системата за национална сигурност, неизменна част от която е отбраната.

Атлантическият съвет на България счита, че основните проекти за модернизация трябва да се реализират без каквото и да е забавяне. За целта следва да се търси максимално разсрочване на плащанията, но не и спиране или отлагане на проектите. Възможностите за разсрочване на плащанията ще нарастват, предвид факта, че и компаниите-производители на въоръжение и техника също неизбежно са засегнати от кризата и ще търсят начини да реализират своята продукция на пазара, в условията на намалено търсене заради рецесията в световен мащаб. Сега е времето да се работи сериозно също и за постигане на максимално изгодно индустриално сътрудничество и включване на българската отбранителна промишленост в изпълнението на проектите. Кризата е и възможност. Зависи от гледната точка и търсенето на варианти проектите да се осъществят. Такива има и ще има. Сега е моментът да се постъпи стратегически разумно, без да се поддаваме на емоции и на опити за генерализиране и колективни внушения.

Разсроченото плащане е задължително. То обаче не е достатъчно само по себе си.

Наложително е подходът към превъоръжаването оттук нататък да бъде по-широк:
1. Реалистично планиране какво ни е най-необходимо като ново въоръжение и техника и кога то да бъде придобито. И най-вече какво и как можем да си позволим предвид ресурсите, с които разполагаме. С други думи - да сме наясно с нашите приоритети. Отговорите на тези въпроси очакваме в най-скоро време от Прегледа на отбраната, който по план би следвало вече да е на финалната права.
2. Подобряване на отбранителния мениджмънт, така че да се харчи по-ефективно и по-ефикасно, в условията на максимална отчетност и прозрачност. Това също е задача на Прегледа на отбраната.
3. Повече многонационални проекти със съюзници от НАТО и страни от ЕС, с които да се градят способности и да се споделят разходи. Очакваме натискът върху бюджетите за отбрана в НАТО и ЕС от сега нататък да се засилва, като тази тенденция се запази в дългосрочен план. Същевременно, у нас все по-остра ще става необходимостта от придобиване на нова техника и извеждане от въоръжение на старата съветска.
4. Изграждане на многонационални военни формирования на НАТО на българска територия. Така ще имаме повече способности за отбрана на нашата територия, като разходите ще бъдат споделени.
5. Участие на наши военни формирования в съюзни такива в други държави от НАТО. Това също ни осигурява допълнителни способности, които в случай на криза ще могат да бъдат използвани за защита на нашата държава.

Последните две предложения са пряк път не само за споделяне на разходи, но и за повишаване на готовността и оперативната съвместимост на българските въоръжени сили.

Само разсроченото плащане няма да ни реши проблемите! Макар че сега това е първият аргумент, който бива изтъкван. Важно е, но не е достатъчно.

Трябва ни много повече. Време е за нова визия, която да се отрази и в сегашния Преглед на отбрана. Време е за ново стратегическо лидерство в отбраната.
Колкото по-рано, толкова по-добре.

Ето защо нашата Визия за българската отбрана към 2030 г. ще става все по-актуална.