Планът на Австралия за разработване на флотилия от тихи ядрени подводници може да се окаже това, което министър-председателят Антъни Албанезе нарече най-голямата единична военна инвестиция в историята на страната.

Но експертите твърдят, че това ще означава дълго и "дяволски трудно" начинание. Ето някои основни предизвикателства, пред които е изправена Канбера, докато се опитва да трансформира армията си и да вкара "лодките във водата":

В продължение на повече от десетилетие Австралия смята, че новият флот от подводници е ключът към решаването на загадката за опазване на 34 000 км брегова линия и възпиране на евентуални врагове.

Но след като няколко поредни правителства похарчиха милиарди долари, за да търсят японски, германски, френски и други плавателни съдове, които да заменят остарелия флот от клас "Колинс", Канбера започна 2023 г. с нищо.

Дали този австралийско-британо-американски проект ще донесе конкретни резултати, ще зависи отчасти от политическата воля, казва Дейвид Андрюс, анализатор на военната стратегия в Австралийския национален университет.

"Ще минат три правителства - и много мандати на правителства в бъдеще, преди някои от тези неща да бъдат действително доставени", каза той за АФП. "Това не е необосновано, но трябва да започнем с отворени очи."

В Австралия вече се задават въпроси за предимствата на плана, за повишената зависимост от Съединените щати и за това дали едно ново президентство на Доналд Тръмп или друга дясна републиканска администрация би приела сделката.

"Абсолютно", настоява посланикът на САЩ в Австралия Каролин Кенеди, като посочва "силната двупартийна подкрепа в Конгреса".

Някои американски законодатели вече се противопоставиха на изпращането на чувствителни ядрени технологии и само много смел експерт може да предположи какво би направил 45-ият президент, ако се върне в Белия дом.

Австралия е една от най-богатите страни в света, но с щедрите данъчни облекчения и социалните разходи, които вече увеличават дефицита, огромната цена на подводниците няма да бъде покрита лесно.

Предвижда се подводниците да струват около 40 милиарда щатски долара през следващото десетилетие. Но за 30 години цената може да достигне близо четвърт трилион щатски долара - или около 15 % от миналогодишния брутен вътрешен продукт.

"Това е голяма инвестиция, но важна инвестиция, която ще донесе огромна възвръщаемост за нашата страна, за нашата сигурност и за нейната икономика", заяви австралийският ковчежник Джим Чалмърс.

Правителството се надява, че проектът ще посее семената за развитие на цели индустрии в крайбрежните градове като Аделаида и Пърт - и ще създаде 20 000 работни места, компенсирайки част от разходите.

Ядреното задвижване предлага големи предимства за Австралия по отношение на скоростта, обхвата, гъвкавостта и скритостта. Казано по-просто, ядрените подводници могат да се движат по-дълго време, без да излизат често на повърхността, както дизеловите им аналози.

Но те също така изискват огромна инфраструктура, производствена база и експертен опит, за да бъдат разработени, построени, снабдени с персонал и поддържани.

Андрюс казва, че Австралия по същество изгражда високотехнологична ядрена производствена индустрия от нулата.

"Съществуват рискове, свързани с начина, по който управляваме тази работна сила, изграждаме производствените линии, управляваме доставките и поддръжката", допълни той.

"В момента нямаме голям капацитет да обучаваме хора за ядрени физици и ядрени инженери, както и за други специализирани длъжности, които ще са ни необходими за експлоатацията на тези подводници."

Планът на Австралия, Великобритания и САЩ включва начин за преодоляване на недостига на ядрено ноу-хау.

Австралия ще закупи поне три атомни подводници от САЩ, като по този начин ще спечели време, докато страната разработи съоръжения и се научи как да строи свои собствени подводници.

Експертът по международна сигурност от Австралийския национален университет Джон Блаксланд заяви, че проектът е "дяволски сложен, но не и непреодолим".

Проектът е свързан с военни предимства, но и с дипломатически разходи.

Сделката разтревожи някои от най-големите регионални съюзници на Австралия, като Индонезия и Малайзия се питат дали тя може да засили надпреварата в ядреното въоръжаване в Азиатско-тихоокеанския регион.

Присъствието на ядрени подводници разтревожи и тихоокеанските острови, които все още са белязани от спомените за атомните опити през 50-те и 60-те години на миналия век.

Блаксланд, бивш офицер от австралийската армия, заяви, че австралийското правителство е прекарало доста време в опити да успокои тези притеснения.

"Правителството проведе десетки разговори с министрите на отбраната и външните работи в Югоизточна Азия и извън нея, за да успокои страховете им и да ги убеди в нашата добросъвестност", заяви той.

Но най-големите проблеми могат да дойдат от Пекин, който е един от най-големите търговски партньори на Австралия и вижда в проекта AUKUS ясна цел за забавяне на възхода на Китай.

"Това представлява значителен отпор на експоненциалния военен растеж на Китай", казва Блаксланд. /БГНЕС