Александър Левченко*

Австрия експулсира руски дипломат заради шпионски скандал. Австрийското външно министерство обяви служител на руското посолство за персона нон грата във връзка със шпионски скандал в австрийския енергиен гигант, петролно-газовата и химическа група OMV. Австрия предприе малко по-сериозен подход към ситуацията, след като Русия отказа да снеме имунитета на своя дипломат, за да могат австрийските правоохранителни органи да го разследват. Именно този дипломат многократно се е срещал със служител на OMV, който наскоро беше уволнен по подозрение в шпионаж за Руската федерация.

Още през 2024 г. The Wall Street Journal съобщи, че много западни страни са обезпокоени от сериозното увеличение на активността на руските шпиони на територията на Австрийската република, където те формално не нарушават нищо, докато не действат директно срещу Австрия. Напоследък Виена се превърна

в своеобразна база за подземни дейности 

на Руската федерация. По-специално, руски оперативни работници координират финансова и логистична подкрепа за убийства, саботажи и вербуване в цяла Европа. През последните две години броят на руските дипломати, работещи в Австрия, се е увеличил от 400 на над 500. Може би половината от тях реално изпълняват дипломатически функции, но другата половина се занимава с шпионска дейност. Руснаци от руското консулство в Мюнхен се преместиха в Австрия, когато германските власти го затвориха. Служители на руските дипломатически мисии във Виена работят в около 40 сгради, като на покривите им е инсталирано различно оборудване за наблюдение. Предполага се, че руски оперативни лица в Австрия участват, наред с други неща, в проследяването 

на логистиката на западната военна помощ за Украйна. 

Австрийските разузнавателни служби са открили, че Руската федерация транспортира големи суми пари в брой до Австрия по суша, а след това руски шпиони под дипломатическо прикритие превозват тези пари из цяла Европа в личните си вещи, които полицията няма право да проверява. В отговор на тази ситуация редица членове на парламента се обърнаха към австрийското правителство с призив да сложи край на „изключително опасната ситуация по отношение на действията на руските шпиони“. 

Струва си да се припомни, че бившият министър на външните работи на Австрия (1995-2000) и бивш канцлер на страната (2000-2007) Волфганг Шюсел първо стана член на борда на директорите на руската телекомуникационна компания МТС, а по-късно и член на надзорния съвет на Лукойл, който е вторият по големина производител на петрол в Русия. В. Шюсел беше принуден да напусне бордовете на МТС и Лукойл само във връзка с нахлуването на руски войски в Украйна. 

Бившият австрийски външен министър Карин Кнайсл (2017-2019) беше член на надзорния съвет на Роснефт до май 2022 г. Освен това К. Кнайсл напусна поста си в руската петролна и газова компания едва след като Роснефт попадна под санкциите на ЕС. В крайна сметка, през 2023 г. К. Кнайсл открито се премести да живее в Руската федерация, където оглави аналитичен център в Санктпетербургския университет и започна да ретранслира руски пропагандни наративи. 

Освен това, прокуратурата във Виена заяви, че е образувала наказателно дело срещу бившия австрийски разузнавач Егисто От и неназован полицай, обвинявайки ги в корупция, злоупотреба с власт, нарушаване на държавни тайни и шпионаж в полза на Русия. Е. От е събирал секретна информация и голямо количество лични данни от вътрешни бази данни на австрийската полиция между 2017 и 2021 г. Той е предавал тази информация на руското разузнаване, получавайки финансово възнаграждение за това.

The Insider публикува разследване, в което се казва, че кореспондентите на руската информационна агенция ТАСС Олга Кукла и Максим Черевик, пристигнали във Виена през август 2025 г., вероятно са служители на руската Служба за външно разузнаване. Предшествениците на Кукла и Черевик, Иван Попов и Арина Давидян, също бяха лишени от акредитацията си в Австрия през юни 2024 г., също по подозрение в шпионаж. Руската информационна 

агенция ТАСС играе двойна роля в хибридната война 

на Кремъл срещу Запада. От една страна, тази информационна агенция често служи като прикритие за руските разузнавачи. От друга страна, ТАСС активно разпространява дезинформация и наративи, благоприятни за Кремъл, формирайки необходимия информационен фон за оправдаване на руската агресия срещу Украйна и маскиране на разузнавателни операции. От Студената война Австрия е и остава една от ключовите области на дейност на руските специални служби. 

Виена е дом на множество централи на международни организации, включително МААЕ и ОССЕ. Подобна концентрация на международни структури, дипломатически мисии и влиятелни лица създава идеална среда за събиране на разузнавателна информация и провеждане на операции за влияние, 

превръщайки Виена в „център“ за шпионаж

Руските разузнавателни дейности във Виена обхващат широк спектър - от събиране на информация за международни организации до проникване в австрийски политически и икономически структури. 

На фона на пълномащабна война в Украйна и конфронтация със Запада, Русия значително засилва разузнавателната си дейност и хибридните си атаки в Европа. През последните месеци руските разузнавателни служби засилиха актовете на саботаж, кибератаки и операции за влияние, насочени към подкопаване на подкрепата за Украйна и вътрешното единство на ЕС. Организацията Globsec и Международният център за борба с тероризма са регистрирали най-малко 110 случая на саботаж или опит за саботаж в Европа от 2022 г. насам с потвърдени връзки с Руската федерация.

На 2 октомври 2025 г. влиятелният полски вестник Gazeta Wyborcza публикува разследване, озаглавено „Руско разузнаване е скрило експлозиви в гробище“, в което се твърди, че руското военно разузнаване е скрило мощни експлозиви в незабележими консерви с консервирана царевица. Тези консерви са били заровени в тайници в няколко гробища в Литва и Полша. Според правоохранителните органи, тези консерви по-късно е трябвало да бъдат прикрепени към дронове и използвани за извършване на нашумели терористични атаки в Литва, Полша и Германия. Служители на Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) са успели да задържат агент, действал от името на руското военно разузнаване. Полските служители на реда са записали как в един момент агентът е получил задача от своите подчинени да вземе лопата, да изкопае консерви в местно гробище и да ги остави на определено място близо до град Лодз. Комуникацията е осъществявана чрез месинджъра Telegram, плащането е било извършено под формата на криптовалута. Подобни 

„консерви с царевица“ бяха открити и в гробище в Литва

Служители на ABW установиха, че задържаният агент се е движил известно време между Литва, Полша и Германия, превозвайки компоненти за дронове, както и партиди от различни SIM карти.
Германският канцлер Фридрих Мерц, коментирайки хибридната война на Русия срещу западните страни, заяви, че макар Германия в момента да не преживява етап на активна война, тя не живее и в мир. Според канцлера, ако вземем предвид все по-честите атаки срещу мрежи за данни и инфраструктура, тогава вече не можем да говорим за мирен живот на територията на Германия. Изброявайки хибридните заплахи от Руската федерация, Ф. Мерц спомена „полети с дронове, шпионаж, политически убийства, масови заплахи към отделни публични личности не само в Германия, но и в много други европейски страни, ежедневни актове на саботаж, опити за парализиране на центрове за данни и кибератаки. Русия активно увеличава мащаба на хибридната война срещу западните страни, използвайки широк набор от инструменти, които 

надхвърлят традиционната военна конфронтация

Основната цел на Кремъл е да разцепи единството на Запада, да подкопае доверието на европейските граждани в ЕС и НАТО и да засили геополитическата тежест на Русия в европейската система за сигурност. Въздействието на хибридната война на Руската федерация върху политиките на страните от НАТО стана дълбоко и системно. Алиансът не просто осъзна заплахата – той преформатира стратегическите си приоритети в отговор на новата реалност. На срещата на върха на НАТО в Хага през юни 2025 г. съюзниците единодушно определиха 

Русия като основна заплаха 

за евроатлантическата сигурност. Освен това повечето страни от НАТО намалиха зависимостта си от руските енергийни доставки, като развиха алтернативни източници и инфраструктура за енергийна сигурност. На политическо ниво правителствата на НАТО приемат закони, които им позволяват да реагират по-активно“ и бързо на хибридни атаки, включително санкции срещу физически и юридически лица, свързани с руските разузнавателни служби. Наблюдава се информационна мобилизация на обществото и ролята на стратегическите комуникации нараства, тъй като правителствата обясняват на гражданите същността на хибридната война и се борят с дезинформацията.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)