Осем фалшиви новини на ден за по 3 евро всяка - толкова е струвал трудът на една от жените, пишещи фалшиви новини, насочени към американците. Би Би Си разказва историята на "Тамара" - македонка, работила в един от центровете за дезинформация, която не иска да разкрива идентичността си.

Денят й минавал като на всеки други служител в офис – имейл от шефа, линк към таблица със задачи. В него – осем истории, публикувани от крайнодесни сайтове в САЩ, които трябва да се пренапишат в рамките на деня така, че да не си личи, че идват от един и същ източник. Писаните от нея текстове са били основани на истински случки, но разказани, преувеличени и изкривени така, че да разпалят гняв и страх у читателите. "Пропагандата и промиването на мозъци бяха в начина, по който разказвахме", казва Тамара.

"Докато пишех тези истории, през цялото време си мислех "Божичко, кой би повярвал на такава глупост? Колко необразован, колко нискоинтелигентен трябва да си дори за да ги четеш?", казва тя. "Те и се четат трудно. Дълги са, около 1000 думи, и в цялата статия има само две изречения, които са новината. След това всичко е само обиди. Трудно се чете. Не е приятно".

Двата сайта, за които Тамара е работила, са имали повече от 2 млн. последователи във "Фейсбук". Плащали са й по 3 евро на пост, тоест около 24 евро на ден. Не е много, но е тройно повече от заплатата, която би изкарала с друга работа на същото място. "Тамара" спира да работи там, след като през декември 2017 г. "Фейсбук" закрива страниците на работодателя й. Няколко месеца по-късно той се обажда с нова оферта, но жената отказва.

"Тамара" се определя като либерална. Политическите й възгледи противоречат на текстовете, които е разпространявала. "Обикновено ги съкращавах и пропусках частите, които не исках да пиша. Или добавях по нещичко, което бих искала да бъде там", казва тя. "Например, ако през цялото време се пишеше против мюсюлманите, това ме вбесяваше така, че махах всичките глупости и накрая на текста пишех нещо хубаво, което шефът не би забелязал, защото не изчита всичко. Това облекчаваше болката ми." За пример тя дава как в някои статии е добавяла: "В крайна сметка всички са равни."

Писането на текстове, изпълнени с уплах и омраза, не е променило мнението й, но е засегнало нещо друго у нея. "Започнах да чувствам страха, който те се опитваха да насадят у американците. Докато пишех, страх имаше в текстовете, имаше и в мен. Спря, когато го осъзнах."

На въпрос как се е справяла с това, тя казва: "Опитвах се да дистанцирам себе си и убежденията си от това, което пишех. Опитвах се да стоя извън него. Гледах на това като на просто писане на думи, опитвах се да не мисля за него като за писане на пропаганда. Смятах, че ако хората са достатъчно тъпи да вярват на тези истории, може би си го заслужават. Ако мислят това за истина, може би си го заслужават като наказание."

("Дневник")