7 Октомври, 2026

Axios: Заради безвластието в Техеран, не е ясно кой взема решенията в Иран

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В крайна сметка, основният въпрос вече не е дали ще има преговори, а с кого точно могат да бъдат водени тези разговори

Неяснотата около властта в Иран поставя под въпрос евентуални мирни преговори, след като в началото на войната бяха ликвидирани ключови фигури от иранското ръководство. На този фон президентът Доналд Тръмп намекна, че има шанс за споразумение, но без да уточни с кого Вашингтон води разговори.

Според информация на Axios, властовият вакуум в Техеран прави трудно идентифицирането на реалните вземащи решения – фактор, който може да забави или дори да блокира дипломатическите усилия.

Сред имената, които се обсъждат, изпъква Моджтаба Хаменей – син на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей. Той е разглеждан като потенциален център на влияние, но остава извън публичното пространство, а според данни е бил ранен при последните атаки.

Друг ключов играч е председателят на парламента Мохамед Багер Галибаф – бивш генерал от Корпуса на стражите на ислямската революция и дългогодишна политическа фигура. Той се очертава като най-високопоставения цивилен фактор в момента, въпреки че публично отрича да води преговори.

В дипломатическите среди се обсъжда възможността именно Галибаф да бъде посредник в евентуален диалог със САЩ, особено заради близките му връзки с вътрешните кръгове на властта.

Външният министър Абас Арагчи, който преди войната участваше активно в ядрените преговори, не се възприема като реален център на решенията. Подобна е и ситуацията с президента Масуд Пезешкиан, чиято роля традиционно е подчинена на върховния лидер и силовите структури.

Това подчертава един от основните проблеми пред международната дипломация – официалните институции не винаги отразяват реалната власт в Иран.

Над всичко стои влиянието на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Макар да е малко вероятно организацията да участва директно в преговори, тя остава ключов фактор, който може да подкрепи или блокира всяко потенциално споразумение.

В крайна сметка, основният въпрос вече не е дали ще има преговори, а с кого точно могат да бъдат водени те. Докато този отговор остава неясен, перспективата за бързо дипломатическо решение изглежда все по-несигурна.

Сподели:
Зеленски: Украйна не е провеждала операции във водите на България, спецслужбите ни проучват случая с поразените кораби

Зеленски: Украйна не е провеждала операции във водите на България, спецслужбите ни проучват случая с поразените кораби

"Уточнен е целият обем от данни с българската страна: нашите военноморски сили се свързаха с колегите си в България - установено е, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове“

Танкер от руския „сенчест флот“ с петрол за Индия гори край Сочи

Танкер от руския „сенчест флот“ с петрол за Индия гори край Сочи

Aframax Rio плава под либерийски флаг. При пълно натоварване корабът може да превозва приблизително 700–750 хиляди барела петрол,

Евродепутатите от  „Обнови Европа“:  ЕС и НАТО трябва да отговорят на преките атаки срещу кораби в Черно море

Евродепутатите от „Обнови Европа“: ЕС и НАТО трябва да отговорят на преките атаки срещу кораби в Черно море

Никола Минчев, ръководител на българската делегация в групата, поиска отговорните за атаките да бъдат назовани и подведени под отговорност

Коментари (0)