В крайна сметка, основният въпрос вече не е дали ще има преговори, а с кого точно могат да бъдат водени тези разговори
Неяснотата около властта в Иран поставя под въпрос евентуални мирни преговори, след като в началото на войната бяха ликвидирани ключови фигури от иранското ръководство. На този фон президентът Доналд Тръмп намекна, че има шанс за споразумение, но без да уточни с кого Вашингтон води разговори.
Според информация на Axios, властовият вакуум в Техеран прави трудно идентифицирането на реалните вземащи решения – фактор, който може да забави или дори да блокира дипломатическите усилия.
Сред имената, които се обсъждат, изпъква Моджтаба Хаменей – син на покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей. Той е разглеждан като потенциален център на влияние, но остава извън публичното пространство, а според данни е бил ранен при последните атаки.
Друг ключов играч е председателят на парламента Мохамед Багер Галибаф – бивш генерал от Корпуса на стражите на ислямската революция и дългогодишна политическа фигура. Той се очертава като най-високопоставения цивилен фактор в момента, въпреки че публично отрича да води преговори.
В дипломатическите среди се обсъжда възможността именно Галибаф да бъде посредник в евентуален диалог със САЩ, особено заради близките му връзки с вътрешните кръгове на властта.
Външният министър Абас Арагчи, който преди войната участваше активно в ядрените преговори, не се възприема като реален център на решенията. Подобна е и ситуацията с президента Масуд Пезешкиан, чиято роля традиционно е подчинена на върховния лидер и силовите структури.
Това подчертава един от основните проблеми пред международната дипломация – официалните институции не винаги отразяват реалната власт в Иран.
Над всичко стои влиянието на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Макар да е малко вероятно организацията да участва директно в преговори, тя остава ключов фактор, който може да подкрепи или блокира всяко потенциално споразумение.
В крайна сметка, основният въпрос вече не е дали ще има преговори, а с кого точно могат да бъдат водени те. Докато този отговор остава неясен, перспективата за бързо дипломатическо решение изглежда все по-несигурна.
Още от Свят
Зеленски: Украйна не е провеждала операции във водите на България, спецслужбите ни проучват случая с поразените кораби
"Уточнен е целият обем от данни с българската страна: нашите военноморски сили се свързаха с колегите си в България - установено е, че това е руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове“
Танкер от руския „сенчест флот“ с петрол за Индия гори край Сочи
Aframax Rio плава под либерийски флаг. При пълно натоварване корабът може да превозва приблизително 700–750 хиляди барела петрол,
Евродепутатите от „Обнови Европа“: ЕС и НАТО трябва да отговорят на преките атаки срещу кораби в Черно море
Никола Минчев, ръководител на българската делегация в групата, поиска отговорните за атаките да бъдат назовани и подведени под отговорност