Александър Левченко*

Азербайджан подготвя съдебни дела срещу Русия в международни съдилища. Това обяви президентът на Азербайджан Илхам Алиев във връзка с катастрофата на самолет Embraer на авиокомпания Azerbaijan Airlines (AZAL), изпълняващ полет от Баку за Грозни и обстрелян от земята, след което се разби близо до каспийското пристанище Актау в Казахстан на 25 декември 2024 г. При инцидента загинаха 38 души. Според Алиев обстоятелствата около самолетната катастрофа

са „ясни като бял ден“, 

но през последните седем месеца Азербайджан не е получил нито един смислен отговор относно инцидента със самолета от руска страна. Главният прокурор на Азербайджан редовно изпраща запитвания до ръководителя на Следствения комитет на Руската федерация, но чува само, че разследването продължава. Официален Баку нарече тази позиция на Москва контрапродуктивна. 

Алиев припомни, че разследването на катастрофата на малайзийския Boeing през 2014 г. е продължило повече от 10 години. Според него Азербайджан също е готов да чака колкото е необходимо: 

„Готови сме да чакаме десет години, но справедливостта трябва да възтържествува!“. 

Президентът на Азербайджан също така подчерта, че азербайджанското ръководство е напълно наясно какво се е случило със самолета и че руските власти също са били напълно наясно с случилото се. Според него възниква въпросът: „защо руснаците не направят това, което всяка съседна държава би направила в подобна ситуация?“ Алиев подчерта, че Азербайджан изисква руснаците да признаят вината си, да накажат свалилите самолета, да платят обезщетение на семействата на жертвите и да компенсират AZAL за загубата на самолета. 

Освен това, на 19 юли 2025 г. президентът на Азербайджан по на III Шушански глобален медиен форум, в отговор на въпрос на украински журналист  призова гражданите на Украйна 

никога да „не се съгласяват с окупацията“. 

Той припомни, че Баку успя да си върне контрола над Нагорни Карабах не чрез отстъпки, а чрез решителни действия. Според азербайджанския лидер този опит ще бъде полезен за Украйна. Той подчертава, че с празна хазна и милиони бежанци, ръководството на страната е успяло да стабилизира ситуацията и да съживи държавата. 

„Постепенно започнахме да се издигаме, да се възраждаме и мислехме само за едно: как да върнем окупираната територия. Разбирахме, че ще бъде трудно“, каза президентът на Азербайджан. 

Илхам Алиев доведе руските Z-пропагандисти до истерия, когато на гореспоменатия медиен форум прие шеврони на подразделенията на украинските въоръжени сили като подарък от украинската журналистка Елена Курбанова. 

„Благодаря ви много. Благодаря ви за това, което правите. Продължавайте така“, каза Алиев. 

На фона на рязкото изостряне на отношенията с Москва, официален Баку зае ясна позиция. Президентът на Азербайджан сравни ситуацията с разбития азербайджански самолет със сваления над временно окупираната Донецка област от руснаците малайзийски Boeing и поиска извинение и обезщетение от Русия. 

В отговор на изявленията на Алиев руски военни кореспонденти и прокремълски блогъри започнаха да искат спиране на вноса на селскостопански продукти от Азербайджан и подготовка за бърз военен конфликт и 

нанасяне на удари по центъра на Баку с ракети „Орешник“

Истерията на руските пропагандисти след изявлението президента на Азербайджан в подкрепа на Украйна само демонстрира слабостта на Москва. Тя вече загуби Армения, Централна Азия, влиянието ѝ в Близкия изток почни изчезва, а Кремъл все повече губи Южен Кавказ. Въпреки заплахите на Русия за разрешаване на конфликта с Азербайджан, Кремъл няма сили за втори фронт. След началото на пълномащабна война срещу Украйна влиянието на Москва в региона на Южен Кавказ отслабна толкова много, че вече бившите съюзници действат самостоятелно. 

А те вече не са съюзници

Азербайджан отдавна е напуснал орбитата на Кремъл. Русия вече практически няма никакви лостове за натиск върху Баку - нито икономически, нито военни. Русия вече не е способна дори на хибриден натиск, без да си навреди. Забраната за внос на азербайджански плодове и зеленчуци ще засегне предимно самия руски пазар. 

Докато Путин играе нова имперска игра, цените на храните в Руската федерация ще се покачат още повече. Обикновените хора очевидно ще загубят. Освен това, през годините на западните санкции Русия вече е свикнала с висококачествени плодове и зеленчуци, а Азербайджан разполага с много от тези стоки. Азербайджан не се нуждае от руски енергийни ресурси. Кремъл не е в състояние да отдели военни ресурси за атака срещу Азербайджан. Освен това Турция стои зад Баку и президента Илхам Алиев. А развалянето на отношенията с турския лидер Реджеп Ердоган вече 

е равносилно на самоубийство за руснаците

В продължение на много години същият сценарий се наблюдава в постсъветското пространство. Когато Михаил Саакашвили стана президент на Грузия в началото на 2000-те години, имаше оттегляне от Русия. Тбилиси започна да си проправя пътя към НАТО и руснаците веднага разгърнаха война. След като Украйна обяви оттеглянето си от Русия и демонстрира желание за присъединяване към Европейския съюз и НАТО,  Москва започна специална военна операция срещу Киев. Избирането на Пашинян за президент на Армения, предприемането на различни самостоятелни решения, изявленията за напускане на ОДКС и сближаването с НАТО веднага се превърнаха в открити заплахи от Москва след новия курс на Ереван. Сега и Азербайджан следва същия път. Москва няма с какво да отговори за независимостта на Баку, няма значителни политически и икономически лостове, които да повлияят на позицията на Азербайджан. Способността на Русия да действа в рамките на обичайната, добре установена схема „изключете газа“, „изключете лампата“ няма да проработи по отношение на енергийно самодостатъчност на Баку. А Кремъл няма други работещи варианти за отговор. Руските заплахи от военен характер не изглеждат достатъчно убедителни. Най-вероятно Русия ще бъде принудена 

да се примири с новите геополитически реалности 

в региона на Южен Кавказ.

Путин все повече губи връзка с реалността. В момента в Руската федерация се осъществява своеобразен трансфер на властта. Изглежда, че Путин, като фигура, която чрез различни „кремълски кръгове“ и различни политически сили, захранвани финансово от различни посоки, преговаряше, вече не играят толкова важна роля. На фона на инвазията в Украйна, онези представители на силите за сигурност, които подкрепят „z-патриотизма“, станаха по-силни. А силите за сигурност никога не са способни да провеждат външна политика със средствата на дипломацията. Ако най-накрая вземат властта в Русия, тогава Русия определено няма да може да постигне споразумение с Азербайджан,

без съмнение ще загуби целия Южен Кавказ

и всички обещаващи стратегически проекти в региона ще бъдат реализирани без нея. 

Това беше потвърдено от 17-ата среща на върха на Организацията за икономическо сътрудничество, проведена на територията на Азербайджан, в освободения след многогодишна окупация град Ханкенди в Нагорни Карабах. Президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев се срещна и поздрави държавните и правителствените глави, ръководителите на делегации, по-специално президентите на Узбекистан, Ислямска република Иран, Киргизската република, Турция, министър-председателите на Казахстан, Пакистан, Таджикистан и заместник-премиерите на Афганистан и Туркменистан. Президентът на Азербайджан проведе съдържателни двустранни разговори с почти всички ръководители на делегации. Провеждането на срещата на върха в Ханкенд, град, който преди това беше епицентър на арменско-азербайджанския конфликт, имаше символично значение. Това е първата международна среща на върха, която се провежда в региона, след като Азербайджан напълно възстанови контрола над Карабах през 2023 г. Присъстващите изразиха подкрепа за териториалната цялост на Азербайджан и подчертаха значението на мира, стабилността и икономическия растеж в Южен Кавказ. Основните теми на срещата на върха бяха: задълбочаване на вътрешната търговия между страните от ОНД, развитие на транспортните коридори, включително Транскаспийския маршрут и „Зангезурския коридор“, енергийно сътрудничество и инвестиции в „зелената трансформация“, подкрепа за малките и средни предприятия (МСП) в региона.

Въпреки споразумението между Москва и Техеран за провеждане на военни маневри на флотите в Каспийско море през следващите дни, Баку спокойно и обмислено продължава балансираната си външна политика.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).