Мъж и жена българи, свързани с руското ГРУ, заподозрени за саботажа в Мюнхен

Германски разследващи виждат следа на руското военно разузнаване зад палежа край центровете на германски оръжейни и технологични компании. Двама български граждани са задържани като заподозрени, а според източници на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ те са били част от екип на ГРУ, действал от Словакия. Случаят е поредният, при който български граждани се оказват в полезрението на европейските служби заради предполагаеми връзки с руски разузнавателни структури.

Двама български граждани са сред заподозрените за палежа в Мюнхен, който германските разследващи свързват с руското военно разузнаване ГРУ. Според анализ на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ зад нападението и зад неуспешната атака с дрон срещу летището в Лайпциг може да стои една и съща руска структура, използваща мрежа от привлечени помощници в Европа.

Случаят показва как руското военно разузнаване променя начина си на действие след експулсирането на стотици руски разузнавачи от европейските държави. Вместо служители на ГРУ, работещи под дипломатическо прикритие, операциите все по-често се извършват от местни или чуждестранни посредници, вербувани дистанционно и срещу заплащане.

В нощта срещу 3 септември в източната част на Мюнхен от движещ се автомобил са били хвърлени два запалителни заряда по строителна площадка. Тя се намира непосредствено до централите на технологичната и оръжейната компания „Роде & Шварц“ и производителя на дронове „Хелсинг“. Последната доставя безпилотни системи на украинските въоръжени сили.

Пожарът е бил бързо потушен, а вторият запалителен заряд е бил обезвреден. Като заподозрени са задържани мъж и жена, и двамата български граждани. Според информация на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, получена от източници в сферата на сигурността, те са принадлежали към екип на руското военно разузнаване ГРУ, действал от Словакия.

Една и съща руска структура зад атаките в Мюнхен и Лайпциг

Германските разследващи смятат, че зад случаите в Лайпциг и Мюнхен стои един и същ извършител: руското военно разузнаване ГРУ.

Германските служби го определят като особено ефективен инструмент в хибридната война на Москва срещу западните демокрации. Според службите ГРУ стои зад множество саботажи в Германия, Полша, балтийските държави и други страни от ЕС.

Оценката на службите е, че през последните месеци ГРУ е професионализирало дейността си и е изградило мрежа в Европа, която използва за извършването на все повече атаки. Отделните операции се различават, но имат обща характеристика: използват се взривни устройства, запалителни средства или оръжия.

Целта е да бъдат засегнати транспортните маршрути за военни доставки към Украйна. По този начин Германия и други европейски държави трябва да бъдат подтикнати да намалят или прекратят военната си подкрепа за Киев. В същата логика се вписват и нападенията срещу оръжейни компании, произвеждащи за Украйна, какъвто е случаят в Мюнхен.

В Лайпциг пък дрон, натоварен с експлозив, е трябвало да унищожи украински транспортен самолет „Антонов“, паркиран на летището.

ГРУ разполага с технически, кадрови и организационни възможности за подобни операции, както и със специални подразделения за разузнаване, тайни операции и саботаж. Особено известно е подразделение 29155.

Европейският съюз включи подразделението в санкционния си режим през декември 2024 г., като го обвинява, наред с други дейности, в атентати, бомбени нападения, кибератаки и операции за дестабилизация.

От „Новичок“ до България: операциите на подразделение 29155

Сред най-известните операции, свързвани с това подразделение, е нападението през 2018 г. в британския град Солсбъри срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му с нервнопаралитичното вещество „Новичок“.

Подразделението е свързвано и с опита за отравяне през 2015 г. на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев. На него и на други лица от семейството му е било въздействано с отровно вещество, като случаят по-късно беше разглеждан и във връзка с руски разузнавателни операции.

Същото подразделение е свързвано и с експлозиите през 2014 г. в два склада за боеприпаси в чешкия град Врбетице, при които загинаха двама души. Името му се появява още във връзка с неуспешния опит за преврат в Черна гора през 2016 г., както и при разследвания на кибератаки срещу Украйна и САЩ през последните години.

Според оценката на западните служби ГРУ впоследствие е усъвършенствало структурата си, а подразделение 29155 е било развито допълнително. Операциите вече се ръководят от специално звено на ГРУ, известно като Department of Special Tasks (DSS).

То координира операциите и е изградило логистична мрежа в Европа.

Българите в Мюнхен са определени като „агенти на ниско ниво“

Паралелно с екипа, извършил операцията в Мюнхен, в Словакия е действал втори екип на ГРУ. Той е трябвало да извърши саботажи както в Словакия, така и в Мюнхен.

Опит за палеж в Словакия е бил предотвратен. Мишена е било предприятие на украинската компания „Скаейтън“ в Ханишка край Прешов, което от 2024 г. произвежда разузнавателни дронове за Украйна.

На 25 август в Словакия са били задържани латвийски и украински гражданин, а малко по-късно в Хамбург е арестуван втори 26-годишен латвийски гражданин, който е бил предаден на словашките власти.

Нападението в Мюнхен обаче е било извършено. Щетите са останали ограничени, тъй като предполагаемите извършители са действали непрофесионално.

Според германските власти задържаните български граждани са били привлечени помощници, определяни като „агенти на ниско ниво“. Това са хора, които не са професионални служители на руското разузнаване, а са били вербувани за конкретни задачи.

Този модел се е наложил след експулсирането на стотици руски разузнавачи от европейските държави след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна. Много от тях са работили под дипломатическо прикритие.

Прякото извършване на операции от кадрови служители на ГРУ в Европа след това е станало по-трудно и по-рисково. Според германските служби руското разузнаване започнало да използва приложения за комуникация като „Телеграм“, за да вербува хора, които нямат специална подготовка и обикновено са привличани срещу определена сума в криптовалута.

Сред тях могат да бъдат симпатизанти на Русия, дребни престъпници, бивши членове на руски наемнически формирования или просто хора, привлечени от възможността за бърз доход.

Как ГРУ организира подобни операции

Екипите на ГРУ се съставят в зависимост от конкретната задача и целта. При операция с дрон и взривно устройство например трябва да бъде определено необходимото количество експлозив, товароносимостта на дрона и начинът, по който отделните компоненти ще бъдат внесени в целевата държава.

За целта ГРУ може да използва и помощта на други руски служби, сред които Федералната служба за сигурност, както и мрежи, близки до тях.

Подготовката на подобни операции може да продължи месеци, а понякога и години. Според западни разузнавателни служби понякога има политически указания от президентската администрация на Владимир Путин, например за определяне на срок, в който трябва да се установи дали дадена операция е реалистична или кога трябва да бъде изпълнена.

Не всички операции се ръководят пряко от централата в Москва. ГРУ разполага и с други центрове.

Според разследвания на източноевропейски медии важен център на руското военно разузнаване се намира в Калининградска област. В село Парусное, недалеч от военноморската база Балтийск, се намира 390-ият специален разузнавателен пункт на Балтийския флот.

Според данните той обучава персонал за тайни операции, разузнаване и саботаж зад вражеските линии. Мястото се разглежда като предна оперативна база в близост до източния фланг на НАТО.

За да запази плановете за саботажи в тайна, руското разузнаване използва криптирани комуникации, мобилни телефони с предплатени карти за еднократна употреба и посредници.

Използват се и методи, познати още от времето на Студената война, като тайни места за предаване на информация и скрити складове. Това са стари инструменти на КГБ, с които самият Путин се е запознал по време на службата си в съветското разузнаване.

Подобни методи са използвани и от т.нар. руски „нелегали“, елитни агенти, които живеят напълно нелегално в чужбина под измислена самоличност. Те се ръководят от руската Служба за външно разузнаване СВР.

Дронът от Лайпциг е бил скрит в подземен склад

И дронът с експлозив, използван при операцията в Лайпциг, е бил скрит в подземно хранилище, научава „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

По-рано „Цайт“ съобщи, че то се намира в отдалечен район край Мерзебург. Там разследващите са открили части за дрон и експлозиви.

В подобни подземни складове могат да бъдат укривани и оръжия. Още през лятото на 2025 г. германската служба за защита на конституцията откри такова хранилище в гора на границата между Берлин и провинция Бранденбург.

В него е имало два бойни пистолета и боеприпаси, очевидно складирани „за осъществяване на планове за нападения“, както заяви през август германският министър на вътрешните работи Александер Добриндт от ХСС.

Оръжията са били обезвредени и оставени на място, което впоследствие е било поставено под техническо наблюдение. Изглежда обаче скривалището е било разкрито. Заподозрян, за когото се предполага, че го е изградил, е бил арестуван в Румъния.

Оръжията, скрити по този начин, могат да бъдат използвани за целенасочени убийства, както при убийството в берлинския парк „Тиргартен“ през 2019 г.

Днес германските служби разглеждат преди всичко ръководители на оръжейни компании като потенциални мишени. През 2024 г. стана известно, че е бил предотвратен атентат срещу главния изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер. Оттогава той е сред лицата в Германия, които се намират под засилена охрана.

Заплахите срещу оръжейни компании са част и от психологическата война на Кремъл. Сред тях е и публикуван от руското военно министерство списък на европейски компании, за които Москва твърди, че участват в производството на оръжия за Украйна.

Атаката в Лайпциг можеше да предизвика голям пожар

В Лайпциг не се е стигнало до мащабен пожар, тъй като детонаторът не е задействал при удара на дрона в крилото на самолета „Антонов“.

Самолетът е бил зареден с 26 000 литра керосин. Успешна атака е можела да предизвика голям пожар, който вероятно би обхванал и втория самолет „Антонов“, паркиран в непосредствена близост.

Фактът, че атаката е извършена през нощта, когато на летището са се намирали малко хора, се разглежда от германските служби като знак, че Русия все още е проявила известна сдържаност при извършването на нападението.

Избраната мишена също е била конкретна: украински самолет.

Той обаче е превозвал боеприпаси за Украйна, натоварени на няколко европейски летища. Сред тях е било и германско летище, както и френско.

Затова според германските служби нападението може да е било замислено не само като удар срещу конкретен украински самолет, но и като сигнал към всички европейски държави, които подкрепят Украйна. | БГНЕС