18 Ноември, 2026

Българин работи по революционна идея: Лекарства на бъдещето от Космоса

Делян Аспарухов, снимка: bgVoice

Varda на Делян Аспарухов, български предприемач от София, привлече 251 милиона долара за лекарства, разработвани не на Земята, а в Космоса

Една от следващите големи стъпки в разработването на лекарства може да бъде направена не в лаборатория на Земята, а в Космоса. Сред хората, които работят тази идея да се превърне в реалност, е българинът Делян Аспарухов, съобщава BgVoice.

Съоснованата от него американска компания Varda Space Industries привлече нови 251 млн. долара, за да разшири разработването на фармацевтични технологии в орбита. Финансирането, обявено на 30 септември 2026 г., увеличава общия привлечен капитал на компанията до 598 млн. долара. Новият рунд е воден от Lux Capital и Natural Capital, а сред участниците са Founders Fund, Khosla Ventures, Caffeinated Capital, General Catalyst, 8090 Industries, Giant Step и Also Capital.

Според Reuters новото финансиране оценява Varda на 1,6 млрд. долара. Компанията възнамерява да използва средствата за увеличаване на честотата на космическите мисии, задълбочаване на партньорствата с фармацевтични компании и приближаване до целта да произведе първото лекарство в Космоса, предназначено за пациенти на Земята.

Идеята звучи като научна фантастика, но зад нея стои конкретна научна хипотеза. В условията на микрогравитация материалите могат да се държат по различен начин при кристализацията. Това е особено важно за активните фармацевтични съставки, тъй като формата, размерът и структурата на кристалите могат да влияят върху свойствата на лекарството.

Именно тази възможност изследва Varda – да използва микрогравитацията като своеобразна производствена среда, в която да бъдат получавани лекарствени форми, които трудно или невъзможно могат да бъдат създадени при земни условия. Компанията разработва автоматизирани системи, които обработват материалите в орбита, след което капсули ги връщат на Земята за анализ и допълнителни изследвания.

Това обаче все още е научна и технологична възможност, която трябва да бъде доказана за всеки конкретен препарат. По-добрите резултати в орбита сами по себе си не означават, че дадено лекарство ще стигне до пациентите. Необходими са последващи изпитвания, доказване на безопасността и ефективността и преминаване през всички регулаторни процедури.

От орбитата – обратно при пациентите

Varda вече има конкретен фармацевтичен партньор. През май 2026 г. компанията обяви сътрудничество с United Therapeutics за изследване на подобрени лекарствени форми за редки белодробни заболявания. Предвиждат се експерименти в рамките на няколко космически мисии, с които да бъде проверено дали обработката в микрогравитация може да подобри свойствата на лекарствата и начина, по който активното вещество достига до мястото на действие.

За пациентите потенциалната полза би била съвсем земна – лекарство, което се усвоява по-добре, има по-висока стабилност или може да бъде прилагано по-лесно. Но засега това са възможности, които предстои да бъдат доказани.

Ръководството на Varda очаква фармацевтичният бизнес постепенно да заеме все по-голяма част от дейността на компанията. Reuters съобщава, че компанията вижда възможност за първи клинични изпитвания на лекарствена форма, разработена с помощта на космическата среда, към края на десетилетието.

Два космически апарата наведнъж

Новото финансиране идва в момент, когато Varda увеличава реалния си космически капацитет.

На 1 октомври компанията съобщи за първото едновременно извеждане на два нейни апарата от серията W в орбита с една ракета. Това е важна стъпка за бизнес модел, при който всяка следваща мисия означава нов експеримент, нови данни и възможност за повторение на резултатите.

От 2023 г. насам Varda е изпълнила шест мисии в орбита със своите автономни капсули от серията W. Компанията разработва и следващо поколение капсула, планирано за 2030 г.

Космическата инфраструктура на Varda има и друго приложение. При връщането на капсулите в атмосферата могат да бъдат изпитвани технологии за топлинна защита, сензори, навигационни системи и други компоненти, които работят при изключително високи скорости. Това отваря възможности за работа и с държавни клиенти, включително в областта на отбранителните технологии.

Българската следа

Зад тези милиардни оценки стои история, която е особено близка до много български семейства, живеещи зад граница.

Делян Аспарухов е роден в София през 1993 г. Родителите му заминават за САЩ, когато той е на три години. Семейството се установява в Калифорния, но България остава важна част от живота му. Като дете той прекарва летата при баба си Денка в село Киченица край Разград. Именно там прекарва значителна част от детството си, преди професионалният му път да го отведе към американската технологична индустрия.

През януари 2021 г. Аспарухов и бившият инженер на SpaceX Уил Брюи основават Varda Space Industries. Компанията изгражда екип, който съчетава опит от космическата и фармацевтичната индустрия, с амбицията да превърне орбитата в производствена среда за продукти с практическо приложение на Земята.

Българска космическа връзка – и на Земята

Има и още една интересна българска следа.

През май 2025 г. Founders Fund, в който Аспарухов е партньор, оглави инвестиционен рунд от 43 млн. евро в българския производител на сателити EnduroSat, основан от Райчо Райчев. Средствата са предназначени за увеличаване на производството на новото поколение сателити и за изграждането на ново производствено и изследователско съоръжение в София с площ 17 500 кв. м.

Самият Аспарухов участва в представянето на инвестицията и говори за предимствата на модела на EnduroSat, който използва подходи от потребителската електроника и автомобилната индустрия за изграждането на сателити.

Това са две отделни компании и две различни инвестиции, но между тях съществува нещо повече от общ интерес към Космоса. Те показват как български предприемачи и специалисти, работещи в международни технологични центрове, могат да се окажат свързани с развитието на космическата индустрия и в България.

Ако Varda постигне целта си, един ден част от пътя на едно лекарство до пациента може да минава през орбита – да бъде разработено или обработено в микрогравитация, да се върне на Земята и след необходимите изпитвания да стигне до аптеката и болницата.

Зад тази амбиция стои и името на един българин, чиито детски лета са минали в Киченица. Новата инвестиция от 251 млн. долара дава на Делян Аспарухов и екипа му още по-голяма възможност да проверят дали една идея, която доскоро звучеше като научна фантастика, може да се превърне в реална индустрия.

Ако успеят, следващата революция във фармацията може да започне не на Земята, а на стотици километри над нея.

Сподели:
Нова заплаха за Европа: Русия тества супердрон, който лети с 1000 км/ч

Нова заплаха за Европа: Русия тества супердрон, който лети с 1000 км/ч

Парламентаристът Фьодор Вениславски предупреждава, че Украйна трябва да се готви за новата заплаха

Хуманоидни роботи танцуват по улиците на Шънджън, поставяйки рекорд на Гинес

Хуманоидни роботи танцуват по улиците на Шънджън, поставяйки рекорд на Гинес

Впечатляващото представление, продължило един час, съвпадна с 33-тата среща на лидерите на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, чрез което Китай демонстрира напредък

Край на „мъртвите зони“: Европа изстрелва 5G и 6G директно от космоса в джоба ни

Край на „мъртвите зони“: Европа изстрелва 5G и 6G директно от космоса в джоба ни

Европа стартира проекта SELYCE – сателитна мрежа, която ще осигурява директна мобилна връзка за обикновени смартфони без наземно покритие. Технологичният отговор на Starlink се очаква да заработи поетапно до 2030 г.

Коментари (0)