Българин работи по революционна идея: Лекарства на бъдещето от Космоса

Една от следващите големи стъпки в разработването на лекарства може да бъде направена не в лаборатория на Земята, а в Космоса. Сред хората, които работят тази идея да се превърне в реалност, е българинът Делян Аспарухов, съобщава BgVoice.

Съоснованата от него американска компания Varda Space Industries привлече нови 251 млн. долара, за да разшири разработването на фармацевтични технологии в орбита. Финансирането, обявено на 30 септември 2026 г., увеличава общия привлечен капитал на компанията до 598 млн. долара. Новият рунд е воден от Lux Capital и Natural Capital, а сред участниците са Founders Fund, Khosla Ventures, Caffeinated Capital, General Catalyst, 8090 Industries, Giant Step и Also Capital.

Според Reuters новото финансиране оценява Varda на 1,6 млрд. долара. Компанията възнамерява да използва средствата за увеличаване на честотата на космическите мисии, задълбочаване на партньорствата с фармацевтични компании и приближаване до целта да произведе първото лекарство в Космоса, предназначено за пациенти на Земята.

Идеята звучи като научна фантастика, но зад нея стои конкретна научна хипотеза. В условията на микрогравитация материалите могат да се държат по различен начин при кристализацията. Това е особено важно за активните фармацевтични съставки, тъй като формата, размерът и структурата на кристалите могат да влияят върху свойствата на лекарството.

Именно тази възможност изследва Varda – да използва микрогравитацията като своеобразна производствена среда, в която да бъдат получавани лекарствени форми, които трудно или невъзможно могат да бъдат създадени при земни условия. Компанията разработва автоматизирани системи, които обработват материалите в орбита, след което капсули ги връщат на Земята за анализ и допълнителни изследвания.

Това обаче все още е научна и технологична възможност, която трябва да бъде доказана за всеки конкретен препарат. По-добрите резултати в орбита сами по себе си не означават, че дадено лекарство ще стигне до пациентите. Необходими са последващи изпитвания, доказване на безопасността и ефективността и преминаване през всички регулаторни процедури.

От орбитата – обратно при пациентите

Varda вече има конкретен фармацевтичен партньор. През май 2026 г. компанията обяви сътрудничество с United Therapeutics за изследване на подобрени лекарствени форми за редки белодробни заболявания. Предвиждат се експерименти в рамките на няколко космически мисии, с които да бъде проверено дали обработката в микрогравитация може да подобри свойствата на лекарствата и начина, по който активното вещество достига до мястото на действие.

За пациентите потенциалната полза би била съвсем земна – лекарство, което се усвоява по-добре, има по-висока стабилност или може да бъде прилагано по-лесно. Но засега това са възможности, които предстои да бъдат доказани.

Ръководството на Varda очаква фармацевтичният бизнес постепенно да заеме все по-голяма част от дейността на компанията. Reuters съобщава, че компанията вижда възможност за първи клинични изпитвания на лекарствена форма, разработена с помощта на космическата среда, към края на десетилетието.

Два космически апарата наведнъж

Новото финансиране идва в момент, когато Varda увеличава реалния си космически капацитет.

На 1 октомври компанията съобщи за първото едновременно извеждане на два нейни апарата от серията W в орбита с една ракета. Това е важна стъпка за бизнес модел, при който всяка следваща мисия означава нов експеримент, нови данни и възможност за повторение на резултатите.

От 2023 г. насам Varda е изпълнила шест мисии в орбита със своите автономни капсули от серията W. Компанията разработва и следващо поколение капсула, планирано за 2030 г.

Космическата инфраструктура на Varda има и друго приложение. При връщането на капсулите в атмосферата могат да бъдат изпитвани технологии за топлинна защита, сензори, навигационни системи и други компоненти, които работят при изключително високи скорости. Това отваря възможности за работа и с държавни клиенти, включително в областта на отбранителните технологии.

Българската следа

Зад тези милиардни оценки стои история, която е особено близка до много български семейства, живеещи зад граница.

Делян Аспарухов е роден в София през 1993 г. Родителите му заминават за САЩ, когато той е на три години. Семейството се установява в Калифорния, но България остава важна част от живота му. Като дете той прекарва летата при баба си Денка в село Киченица край Разград. Именно там прекарва значителна част от детството си, преди професионалният му път да го отведе към американската технологична индустрия.

През януари 2021 г. Аспарухов и бившият инженер на SpaceX Уил Брюи основават Varda Space Industries. Компанията изгражда екип, който съчетава опит от космическата и фармацевтичната индустрия, с амбицията да превърне орбитата в производствена среда за продукти с практическо приложение на Земята.

Българска космическа връзка – и на Земята

Има и още една интересна българска следа.

През май 2025 г. Founders Fund, в който Аспарухов е партньор, оглави инвестиционен рунд от 43 млн. евро в българския производител на сателити EnduroSat, основан от Райчо Райчев. Средствата са предназначени за увеличаване на производството на новото поколение сателити и за изграждането на ново производствено и изследователско съоръжение в София с площ 17 500 кв. м.

Самият Аспарухов участва в представянето на инвестицията и говори за предимствата на модела на EnduroSat, който използва подходи от потребителската електроника и автомобилната индустрия за изграждането на сателити.

Това са две отделни компании и две различни инвестиции, но между тях съществува нещо повече от общ интерес към Космоса. Те показват как български предприемачи и специалисти, работещи в международни технологични центрове, могат да се окажат свързани с развитието на космическата индустрия и в България.

Ако Varda постигне целта си, един ден част от пътя на едно лекарство до пациента може да минава през орбита – да бъде разработено или обработено в микрогравитация, да се върне на Земята и след необходимите изпитвания да стигне до аптеката и болницата.

Зад тази амбиция стои и името на един българин, чиито детски лета са минали в Киченица. Новата инвестиция от 251 млн. долара дава на Делян Аспарухов и екипа му още по-голяма възможност да проверят дали една идея, която доскоро звучеше като научна фантастика, може да се превърне в реална индустрия.

Ако успеят, следващата революция във фармацията може да започне не на Земята, а на стотици километри над нея.