България е пред опасност: "Активният неутралитет е огромен риск за националната ни сигурност

Николай Ненчев
България е пряко застрашена от разрастването на руската агресивна война срещу Украйна. А опасността от разширяване на конфликта към Европа вече не може да бъде пренебрегвана.
Путин няма да се задоволи с войната срещу Украйна, ако прецени, че може да постигне целите си чрез натиск, провокации и военна агресия срещу други европейски държави.

Предупрежденията на западни разузнавателни служби и оценки на военни експерти за рисковете пред източния фланг на НАТО трябва да бъдат възприемани сериозно. Полша, Литва, Латвия, Румъния и останалите източноевропейски държави са изправени пред нарастващи предизвикателства за сигурността си.
В Черно море вече сме свидетели на опасни инциденти и атаки срещу търговското корабоплаване. Сидетели сме на нападения в изключителната икономическа зона на България и в териториалните води на Румъния, довели до човешки жертви и огромни материални щети. Съобщенията за руски дронове, навлезли в молдовското въздушно пространство, както и за подозрителни действия в балтийския регион, са поредните сигнали, че заплахата не е абстрактна и далечна.
И докато Европа укрепва отбраната си, в България се води

 опасна политическа кампания срещу самите основи на нашата сигурност

Десетки кандидати за президент ни убеждават колко погрешно било решението България да бъде част от Европейския съюз и колко опасно било да останем в НАТО. Това не е просто поредният политически спор. Това е въпрос за стратегическата ориентация на страната ни, за нейната независимост и за способността ѝ да се защити в момент на криза.

Не е случайно, че политически сили, които защитават позиции, съвпадащи с интересите на Кремъл, все по-настойчиво проповядват идеята за „активен неутралитет“. Те се опитват да ни убедят, че кандидатите, които говорят за мир, са на тяхна страна, а всички, които настояват за отбрана, съюзническа солидарност и подкрепа за Украйна, били „войнолюбци“.

Това е удобен, но опасен пропаганден наратив. Защото мирът не се гарантира с отказ от съюзници, а с възпиране на агресора и готовност да защитиш свободата си.

Какво всъщност означава „активен неутралитет“?

 И възможен ли е той?
По принцип държавите могат да избират политика на неутралитет. Но за България, която е член на НАТО и Европейския съюз, въпросът е съвсем различен: какво би означавал този неутралитет в момент, когато съюзник е подложен на въоръжено нападение и сигурността на целия регион е застрашена?
Нека си представим конкретен сценарий.

Ако Русия нападне държава членка на НАТО, ще възникне въпросът за прилагането на член 5 от Северноатлантическия договор. Той предвижда, че въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. Всяка държава членка е длъжна да окаже помощ, като предприеме действията, които смята за необходими, включително употреба на въоръжена сила.
Какво ще направи България в такава ситуация, ако начело на държавата стоят политици, които поставят под съмнение съюзническата солидарност и настояват за „неутралитет“?

Ще поискаме безкрайни експертизи и „безспорни доказателства“, докато нашите съюзници вече действат? Ще обявим, че не можем да установим кой е агресорът? Ще се скрием зад удобното оправдание, че трябва да запазим неутралитет, докато срещу Европа се води война?
Това би било изключително опасна политическа грешка.
България не може да очаква защита от съюзниците си, ако в решаващия момент отказва да изпълнява собствените си съюзнически задължения.

Членството в НАТО не е еднопосочна улица

 То означава не само права и гаранции за сигурност, но и отговорност, солидарност и готовност за общи действия.
А какво ще стане със съвместните военни съоръжения, ученията и отбранителното сътрудничество с нашите съюзници? Ще поискаме от партньорите си да напуснат страната? Ще откажем достъп до въздушното си пространство или транзит на съюзнически сили и техника, когато това е необходимо за колективната отбрана и е поискано по установения ред?

И ако вземем подобни решения, кой ще спечели от тях?
Със сигурност не България. Не българските граждани. Не нашите деца.
Ще спечели Кремъл, защото точно това е една от стратегическите цели на руската политика: да отслабва НАТО отвътре, да разединява европейските държави и да превръща съюзниците в колебливи и ненадеждни партньори.
А нека си зададем и най-важния въпрос: ако България остане сама заради собствените си политически решения, кой ще спре Путин, ако реши да навлезе на наша територия? И кой ще го принуди да си тръгне?
Русия няма да гарантира нашата независимост, ако сами сме се отказали от най-силната система за колективна отбрана, към която принадлежим. Неутралитетът сам по себе си не осигурява нито военна защита, нито възпиране на агресора. А когато една малка държава се окаже изолирана в момент на международна криза, цената може да бъде непосилна.

Не бива да забравяме и друго: България е на стратегическа позиция в Черноморския регион. Сигурността ни е неразривно свързана със сигурността на Румъния, Турция, останалите ни съюзници и цяла Европа. Всяко решение, което отслабва тази обща система за защита, увеличава рисковете за нашата страна. Затова трябва да говорим ясно и без илюзии.

Мирът не се постига с капитулация пред агресора

 Независимостта не се защитава чрез самоизолация. А националният интерес не се отстоява, като обслужваме стратегическите цели на чужда държава.

България трябва да бъде силен, надежден и предвидим съюзник в НАТО, активен член на Европейския съюз и последователен защитник на международното право. Трябва да укрепваме отбраната си, да развиваме способностите си за противодействие на дронове и хибридни заплахи, да защитаваме Черноморския регион и да работим заедно със съюзниците си.

Не можем да предвидим всички действия на Путин. Но можем да решим дали България ще бъде подготвена, защитена и част от общността на свободните държави — или ще бъде оставена сама, разединена и уязвима.
Йотова и Радев дължат на българските граждани ясен отговор: на страната на кого са, когато сигурността на България и Европа е поставена на изпитание?
На страната на съюзниците ни, с които споделяме общи задължения и гаранции за защита? Или на страната на една агресивна имперска политика, която заплашва свободата и независимостта на европейските народи?
Този избор не е абстрактен. Той е избор за бъдещето на България.

Днес, и на 25 октомври, и всеки ден трябва да помним: България не може да си позволи президент и държавно ръководство, които разколебават съюзите ни в момент на най-голяма опасност.
Нашето място е в свободна, обединена и защитена Европа. Нашата сигурност е в НАТО.

Нашата отговорност е пред България и бъдещето на децата ни

Нека не позволим страхът да бъде превърнат в оръжие срещу свободата ни.
Нека не позволим България да бъде изолирана от съюзниците си. И нека никога повече не поставяме националната си сигурност в зависимост от волята на Кремъл.
България трябва да бъде свободна, независима и защитена. И този избор днес е в нашите ръце!