През третото тримесечие на 2025 г. емисиите на парникови газове са се увеличили в 17 държави от ЕС и са намалели в 10 страни спрямо второто тримесечие на 2025 г. Това показват най-новите сезонно изгладени данни на Евростат, цитирани от Дарик.

 Като цяло за ЕС емисиите на парниковите газове са се увеличили с 1,13 на сто през третото тримесечие спрямо второто, когато бе отчетен спад с 3,25 на сто.

Най-голямо понижение на емисиите е отчетено в Естония (-17,4 процента), следвана от Словения (-5,7 процента) и Кипър (-5,2 процента).

От десетте държави членки, регистрирали спад на емисиите, само Литва е отчела едновременно и понижение на брутния вътрешен продукт (БВП). Останалите девет страни - България, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Португалия, Румъния и Словения - са успели да намалят емисиите на парникови газове при растеж или запазване на нивата на своя БВП.

България попада именно в тази група държави, които съчетават икономическа стабилност или растеж с ограничаване на вредните емисии. Това я поставя сред страните в ЕС, които постигат напредък към декарбонизация, без това да се отразява негативно на икономическата активност.

През юли - септември 2025 г. емисиите на парникови газове в България са намалели с 3,43 на сто в сравнение с предходното тримесечие, когато бе регистриран спад с 9,3 на сто. Тогава страната ни зае първото място в ЕС по спад на емисиите, сочи справка на БТА в данните на Евростат.

Макар в повечето държави членки - 17 на брой, да се наблюдава увеличение на емисиите през третото тримесечие на 2025 г., една значителна група от 10 страни, включително България, успяват да обърнат тенденцията. В девет от тях това се случва паралелно с икономически растеж или запазване на икономическите обеми, което е индикатор за съществуването на тенденция за икономическото развитие без ръст на въглеродните емисии.