България и РС Македония стартираха подготовка по програма Интеррег, 2028–2034

„Трябва заедно да определим посоката на трансграничното сътрудничество за следващия програмен период – върху кои общи предизвикателства да съсредоточим усилията си, къде сътрудничеството през границата може да има най-голям ефект и как бъдещата програма да доведе до реални резултати за хората и за развитието на региона.“

Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева при откриването на първата среща на Групата за програмиране на Програма Интеррег България – Северна Македония 2028–2034.

В нея участваха представители на Европейската комисия, програмните органи на двете държави, национални, регионални и местни институции, социално-икономически партньори и граждански организации, съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Срещата постави началото на стратегическия разговор за новата програма, като свърза наученото от досегашното трансгранично сътрудничество, новата европейска рамка за 2028–2034 г. и резултатите от териториалния анализ и проведените консултации с местните общности.

За три програмни периода от 2007 г. насам са подкрепени 206 проекта с участието на 463 организации и общ бюджет от близо 67 млн. евро. Натрупаният опит показва, че следващата стъпка е от отделни проекти да се премине към по-устойчиви партньорски екосистеми и дългосрочни решения, които могат да бъдат прилагани и след приключване на финансирането.

За да стъпят решенията за бъдещата програма върху реалните потребности и инвестиционната готовност на трансграничния регион, МРРБ и неговият партньор от Република Северна Македония – Министерството на местното самоуправление, разработиха и приложиха система от четири различни, но взаимно допълващи се подхода: териториален анализ, регионални консултации с над 150 участници, онлайн събиране на проектни идеи и секторно ориентирани междуинституционални консултации.

Целта е да се установи къде съвместните инвестиции могат да допринесат най-съществено за по-добър достъп до услуги и възможности, по-високо качество на услугите и по-добър начин на живот за хората от двете страни на границата.

Събраните данни и предложения очертават както общите предизвикателства – демографски спад, отлив на млади хора, недостатъчна свързаност и различия в достъпа до услуги, – така и потенциала за трансгранично бизнес развитие и по-добра готовност за климатични рискове. Задачата на Групата за програмиране сега е да превърне тази широка доказателствена база в стратегически избори за бъдещата програма.