Владимир Владимиров, член и експерт на Атлантически съвет на България

Географската позиция на България винаги е играла сериозна роля в историята на страната. Локацията на границата между Европа и Азия има своите предимства, но и недостатъци и влияе на себеразбирането и себеусещането на българите и българското общество, както и предопределя от къде ще идват сериозните геополитически влияния, както и кои ще бъдат тези вектори и сили.

Днес светът е изправен пред един много важен въпрос за бъдещето:

 „Къде ще бъде границата на демокрацията?“ 

Този въпрос идва като последствие на случващото се в Украйна, с Израел и Тайванския пролив. Войната в Украйна, в Израел и Близкия Изток и напрежението около Тайван са конфликти, които в своята същност ще определят как ще изглежда нашият свят през следващите години. Днес Украйна, на практика, е основният фронт на войната на авторитаризма срещу демокрацията, в която война от едната страна е „Колективният Запад“, а от друга оформилата се ос Москва-Пекин–Техеран-Пхенян. В тази война агонизиращата пост имперска Русия не се бори само да увеличи и запази своето геополитическо влияние – тя вече се бори и директно срещу самата демокрация и съпътстващия я модел, в който решенията се взимат публично и с консенсус, а не зад затворени врати, зад които се определят сфери на влияние. Това е последната голяма колониална война от страна на изчезналата руска империя и за това тя има такова огромно значение и залог за руските имперски сънища…

Всичко започна с окупацията на Крим и ще завърши отново там, тъй като този път Черно море се превърна, от гранично и периферно море, до стратегически важно за Запада. Тук най-вероятно няма да има една голяма победа, а много малки, които ще доведат Русия до поредица от сътресения, в във вътрешен и международен план, особено в контекста на бъдещите ѝ взаимоотношения със Запада и Китай.

Много е важно да се разбере както в България така и на Запад, че СССР беше свръх държава и наследник на Империята, а днешната Русия не е…. нито по население, нито по икономика, нито по технологии не е сред водещите 10 държави в света. Да не говорим за качество и нивото на образованието и живот в тази страна, към която няма никаква емиграция, с изключение на икономическата такава от постсъветското пространство, основно от бедните бивши южни републики. Няма нито един нормален европеец, който да е емигрирал в Русия след 1990 година в търсене на по-добри условия на живот.

Какво значи за България и Европа сегашната геополитическа ситуация, 

какво се случва и как ще завърши всичко това?

Ключово е да разберем как функционира руската хибридна, а в последствие и пълно мащабна война в Европа?

Първият важен извод е, че Русия познава и изучава европейските държави и общества много по-внимателно и задълбочено от доста европейски политици и институции. СССР имаше добре смазана и работеща пропагандна машина и едно от първите неща, които Путин направи след идването си на власт, бе да финансира и възстанови тези капацитети в руските служби. В тези отдели работят умни и опитни социални учени и анализатори, което съчетано с липсата на демократичен контрол и правила, ги прави много успешни и най-вече истински опасни и ефективни. Голямото проникване в социалната тъкан на Запада се случи в неговите собствени социални мрежи – оказа се, че демократичния Запад не е помислил и предвидил сериозен контрол в тези нови институции и медии. Социалните мрежи се оказаха „обетована земя“ за службите на Русия. Разбирайки, че не може да победят Запада икономически, а от там и военно Русия разви тези капацитети почти до съвършенство, което бе проспано от западните специални служби, които не успяха години наред да сменят „чипа“ от антитероризъм към хибридни и асиметрични атаки и влияния. Реално не е необходимо да нападаш Запада с бомби - той е отворил широко врата на социалните си мрежи, в които руските специални служби са пълновластни господари и Брекзит е достатъчно добър пример за това.

Все още за голяма част от „независимите“ страни и публика по света, Русия изглежда силна, а приятеля на Украйна - Западът слаб. Русия печели информационната война на прекалено много места - дори и в самите западни страни. Русия предлага нова, но много „комфортна“ идентичност особено за необразованите хора, макар и фалшива алтернатива  нейният „маркетингов “ отдел работи, а този на „колективния Запад“ не… Много важно е да се следи и анализира къде е и къде е била най-силна пропагандата на Русия - тяхната „инвазия“ започва много по-рано с информационни хибридни атаки, а по късно идват бомбите и танковете им както в случаите с Грузия и Украйна. Русия използва ковид кризата като безпрецедентна жива „лаборатория“ за опити - как да разруши доверието в медии, държави и авторитети и за съжаление успя да постигне разединение в много общества и да отслаби самата им държавност – което е и реалната крайна цел. Друг много важен факт е, че всички хибридни акции като тези за „норвежци“, ваксини, 5G, ЛГБТ и т.н.…. първо се тестват на самото руско общество, правят се последващи анализи и донастройки и готовият „продукт“ отпътува на Запад. Руските хибридни атаки и операции се донастройват за всяка отделна държава, но във всички случаи тези операции са като една своеобразна „кашичка за малки деца“, която е лесно смилаема и абсолютно приемлива за предварително дефинираната целева група. Русия няма „сметка“ от силен ЕС и обединен Запад и работи с всички свои сили в тази посока и използва всеки удобен случай да 

„клати“ европейската лодка

 като Източна Европа и Балканите са перфектния „плацдарм“. Основният инструмент е подмяната на истинския политически дебат с измислен и несъществуващ и то такъв, който ще създаде разделение и разлом в локалното общество. Много по-лесно е да объркаш хората, отколкото да ги образоваш и обучаваш. Руската пропаганда не цели да казва истини - търси се ефект в момента - нищо че след година ще стане ясно, че не се е случило. Таргет групата не е взискателна и обикновено не много образована, а и не иска подсъзнателно да се чувства глупава... Не на последно място мнозинството от облъчените от руската пропаганда хора са в Когнитивен дисонанс или познавателното противоречие, а това е състояние, в което има сблъсък в съзнанието и идентичността на индивида между неговите убеждения, знания, нагласи(формирани от Русия) и постъпващата от медии и публични личности  и институции информация(за борба с дезинформацията), която им противоречи. „Лечението“ е дълъг и сложен процес изискващ много внимание, работа и ограничаване на фалшивата информация.

И така след над десет години на хибридна и три години на пълно мащабна война в Европа - Франция политически и Германия икономически и целият ЕС се събудиха и поемат своята роля и тежест за войната и за противодействие на Русия и на авторитаризма по света като цяло. Както знаем от историята иска се време „democracy machine“ да започне да работи и това е ключовия въпрос… когато това се случи ще бъде въпрос на време победата да бъде постигната.

Каква е 

ситуацията в България

 и какви са историята и технологията на тези процеси и перспективите пред българските общество и държава?

Трябва да признаем, че нашата страна е един от основните плацдарми на руската хибридна война по исторически и географски причини. Руската пропаганда у нас се развива върху добре обработена и подготвена „почва“ от над 130 години. Тя използва вече здраво наложените наративи за братство, славянство и православие като здрава и солидна база. Организираният от ДС бандитски преход (по руски олигархично мафиотски модел) е хумусният слой на тази „почва“ и неговите „лица“ са в преки зависимости и подчинение на Москва. Корупцията и превзетите класически и социални медии са основните механизми и канали, по които се извършва и финансират руските хибридни операции в България. Важно е да отбележим и една голяма особеност – тези процеси се финансират с „материали на клиента“, т.е. от откраднатите от българският народ и държава пари. По този прост но ефективен модел се постигат няколко цели – страната остава бедна и корумпирана, доверието в нея е ниско и като цяло се ерозира българската държавност и възможностите за взимане на самостоятелни решения за бъдещето. Тази война срещу нас има и своите фронтове и разделения - образовани срещу ниско образовани, голям град срещу малки населени места,  като дефинираната и управлявана от руските служби целева група е достатъчно голяма, за да оказва сериозно влияние във вътрешната политика. Корумпираната държава, не реформираните институции, липсата на електронно правителство и превзетите служби са оставили абсолютно беззащитни тези хора, които са много 

лесна ‘‘плячка“ за Москва

 Много сериозен фактор в българския случай е, че огромната част от недобре образованите българи разбират, дори и частично само руски език, което допълнително ги захранва с руска „каша“ и от огромното количество „новини“, послания и наративи директно от страници и групи в социалните медии - няма руска хибридна операция и наратив, които да не са били пуснати и изпълнени в България.

Какви са възможностите за противодействие и 

има ли „лекарство“

На първо място борбата с дезинформацията и хибридните атаки в близкото бъдеще ще бъдат подпомагани, финансирани и реализирани по линия на самите съюзи - НАТО и ЕС както и чрез нарастващото активизиране на западните партньорски служби. Основният фактор обаче остава изходът от войната в Украйна и последствията от това – при победа на Украйна, с помощта на Запада, Русия ще бъде в много лоша позиция и кондиция, което ще отвори няколко годишен прозорец за борба с нейните мрежи и захранващите ги корупционни модели. Свързаните с руския мафиотско олигархичен модел ще загубят позиции този път и ще попаднат във фокуса и обхвата на системите за сигурност и правораздаване. Присъединяването на България към Еврозоната и Шенген и реформирането на службите и прокуратурата са основни механизми за пресичане на тези зловредни атаки и подпомагащите ги корупционни модели. Появата на наши български истински каузи е ваксината срещу руската пропаганда - именно за това Москва подържа винаги глашатаи и „патриоти“, които да не позволяват и да изместват истинския дебат по тези стратегическите теми говорейки за „национален интерес и суверенитет“. Време е в България да разкажем нашата истинска история през българската перспектива. Гордостта от дългата история на България като европейска държава, допринесла за културното развитие на континента днес е заменена с  подменена история, превзети институции и усещане за липса на държавност.