Цветан Цветанов

Последните дни показаха ясно какво се случва, когато държавата не се управлява с визия и реформи, а с пиар и партиен интерес.

На фона на трагедията в Елените, блокираните европейски средства и институционалния хаос около прокуратурата, политиците превърнаха успеха на волейболния национален отбор в средство за собствена реклама – единствената положителна новина за България през последните седмици.

 Спортът като алиби на държавата:

 успехите на волейболистите са резултат от лични усилия, семейни жертви и клубна работа – не от държавата. Вместо инвестиции в масов спорт и млади таланти, управляващите използват спортистите за политически пиар.

 Блокираните европейски средства: 

Европейската комисия спря 200 млн. евро, защото властта отказа да гарантира независимост на антикорупционния орган. Посланието е ясно – управляващите искат контрол, а не независимост, която може да ги разследва.

 Кризата в прокуратурата: 

решението на ВКС, че Борислав Сарафов не е легитимен главен прокурор, остави институцията без законен ръководител – факт, който подкопава доверието както на гражданите, така и на европейските партньори.

Трагедията в Елените: 

три жертви, години на пренебрегвани сигнали и липса на превенция. Символ на държавно безсилие, в което човешкият живот става жертва на безотговорността.

 Законите за службите за сигурност: 

последните промени превръщат службите в инструмент за политически контрол. България се връща към модела от 2013 г. и управлението на кабинета „Орешарски“, когато БСП, ДПС и „Атака“ използваха институциите за задкулисни договорки. Тогава ГЕРБ беше жертва на репресия – днес историята се повтаря, само с други участници.

Общият корен на всички тези проблеми е липсата на държавност.

България живее в режим на пиар-управляемост: снимки вместо решения,  оправдания вместо превенция, конфронтация вместо реформи.

Докато този модел продължава, спортистите ще побеждават въпреки държавата,  хора ще загиват в предотвратими бедствия,  а Европа ще гледа на България с нарастващо недоверие!