Данните показват, че високите заплати продължават да се движат основно от ИТ сектора и дейностите, свързани със създаване и разпространение на информация
Средната работна заплата в България продължава да расте, като през първото тримесечие на 2026 г. достига 1407 евро, показват данните на Националния статистически институт. Това е увеличение с 2,8% спрямо края на 2025 г. и впечатляващ ръст от 12,7% на годишна база.
Най-сериозният пробив обаче идва от София, където средното възнаграждение за първи път премина психологическата граница от 2000 евро и през март достига 2061 евро. Така столицата все по-ясно се откъсва икономически от останалата част на страната, задълбочавайки разликата в доходите между София и регионите.
Данните показват, че високите заплати продължават да се движат основно от ИТ сектора и дейностите, свързани със създаване и разпространение на информация, където средното възнаграждение вече е 3176 евро. Значително по-ниски остават доходите в ключови публични сфери като образование и здравеопазване, въпреки ръста през последните години.
В държавното управление средната заплата е достигнала 1591 евро, в образованието – 1437 евро, а в здравеопазването и социалните дейности – 1382 евро. Икономисти обаче предупреждават, че ръстът на доходите продължава да изпреварва производителността в някои сектори, което създава риск от допълнителен инфлационен натиск и още по-силно разделение между София и останалата част от страната.
Още от Бизнес
МФ готви рамката за Бюджет 2027 спрямо изискванията на ЕК до 15 октомври
Процесът протича по сгъстен график, като целта е в срок да представи пред Европейската комисия (ЕК) общите параметри на финансовия план
ИПБ: Концесиите на магистрали са кризисен пиар, превръщат частниците в обикновени събирачи на такси
Според експертите зад гръмките намерения за частни инвестиции се крие липса на икономическа логика и гарантирани печалби за сметка на данъкоплатците
Европарламентът планира затягане на правилата за търговска политика с Китай
Рязкото увеличаване на китайския износ оказва натиск върху местните производители, засилвайки притесненията, че континентът се деиндустриализира на фона на широко отразяваното закриване на заводи в автомобилния и химическия сектор