България не може да си позволи да отсъства политически от ключовите формати за сигурност, транспортна инфраструктура, дигитална и енергийна свързаност в Централна и Източна Европа, заяви председателят на "Републиканци за България" Цветан Цветанов.

"На 28–29 април 2026 г., по време на последните дни от мандата на служебното правителство на Андрей Гюров, България участва на изключително ниско институционално ниво в срещата на върха на Инициативата „Три морета“ в Дубровник. Вместо президент, министър-председател или външен министър, страната ни беше представена от посланика на България в Хърватия." - напомня той в публикация във Фейсбук.

"Само две седмици по-късно – на 13 май 2026 г., вече при редовното правителство на премиера Румен Радев, България отново отсъства на високо държавно ниво и от срещата на „Букурещката деветка“ (B-9) в Букурещ. Във форум, на който присъстват държавни глави, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, президентът на Украйна Володимир Зеленски и високопоставени представители на САЩ, включително заместник-държавният секретар по контрола над въоръженията и международната сигурност Томас Динано, България бе представена единствено от постоянния си представител в НАТО." - посочва Цветанов.

"Това са две последователни международни инициативи с ключово значение за бъдещето на региона, в които България не успя да демонстрира необходимото политическо присъствие и институционална тежест.
Разбираемо е, че в периода между края на служебния кабинет и сформирането на редовното правителство институциите са били ангажирани с вътрешнополитически и конституционни процедури. Но именно в подобни моменти се вижда способността на държавата да гарантира приемственост и да защитава националния интерес независимо от вътрешнополитическата динамика." - котегоричен е той.

Цветанов отбелязва, че инициативата „Три морета“ вече се утвърждава като стратегическа платформа за развитие на транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура по оста Север–Юг.
"В рамките на този формат се обсъждат проекти за модернизация на транспортни коридори, енергийна диверсификация, инвестиции в изкуствен интелект, логистика и индустриална свързаност. За България това означава реални възможности за икономическо развитие, по-добра свързаност на Черноморския регион и засилване на ролята ни като енергиен, транспортен и дигитален център на Балканите." - пояснява той.

Същевременно форматът B9 има все по-голямо значение за сигурността на Източна Европа и координацията в рамките на НАТО, продължава Цветанов.

"Темите за противовъздушната отбрана, военната мобилност, защитата на критичната инфраструктура и трансатлантическата координация изискват България да има активен и ясно заявен глас." - изтъква той.

"Липсата на високо политическо представителство в тези формати създава усещане за институционално отстъпление и носи риск България да бъде възприемана като периферна и пасивна държава по стратегически теми, вместо като активен участник в изграждането на бъдещата архитектура на сигурността, енергетиката и инфраструктурната свързаност в Европа.
Въпреки това България продължава да има всички предпоставки да бъде важен фактор в развитието на региона – със своето стратегическо географско положение, с ролята си на източен фланг на НАТО и с потенциала си да бъде ключов транспортен, енергиен и дигитален център на Балканите.
Надеждата е, че в бъдеще страната ни няма да пропуска подобни възможности за активно участие и лидерство в инициативи, които носят реална добавена стойност както за България, така и за целия регион на Централна и Източна Европа. Защото именно чрез последователно присъствие, ясни позиции и стратегическа визия България може да защити по най-добрия начин своя национален интерес и своето място в бъдещото развитие на Европа." - заключава Цветан Цветанов.