България представи морски боен дрон Proteus 36: до 40 ракети и автономни операции в Черно море

Българското корабостроене направи сериозна заявка за място сред новото поколение военноморски технологии. По време на международното изложение HEMUS 2026 в Пловдив варненската корабостроителница MTG-Dolphin представи за първи път концепцията Proteus 36 MLC – 37-метров безпилотен надводен кораб (MUSV), проектиран за съвременните бойни действия по море и способен да носи значително ракетно въоръжение.

Премиерата на платформата привлече интереса на международни военни делегации, представители на отбранителната индустрия и експерти по военноморска сигурност. Сред официалните гости бе и вицепрезидентът на България Илияна Йотова, която заедно с военния си съветник вицеадмирал Митко Петев получи подробен брифинг за възможностите на новия кораб.

Според информацията, представена от MTG-Dolphin по време на HEMUS 2026, Proteus 36 е разработен като автономна платформа, готова за интеграция с изкуствен интелект, автономни системи за управление и технологии за координирани действия на множество безпилотни платформи.

С дължина от 37 метра и водоизместване около 160 тона, корабът е създаден така, че да предлага бойните способности на класическа корвета, но при значително по-ниски експлоатационни разходи и без необходимост от постоянен екипаж на борда.

Концепцията включва и пилотируема версия, което позволява платформата да бъде адаптирана към различни оперативни изисквания.

„Proteus 36 MLC е автономна морска платформа, проектирана да работи безпроблемно с усъвършенстван изкуствен интелект, автономни системи за управление и роякови технологии“, заявява изпълнителният директор на MTG-Dolphin Светлин Стоянов, цитиран в официалното съобщение на компанията.

Създаден за новата ера на морската война
Появата на подобна система не е случайна. Войната в Украйна показа колко ефективни могат да бъдат безпилотните надводни съдове срещу значително по-големи и скъпи бойни кораби.

Proteus 36 е проектиран специално за така наречените Distributed Maritime Operations (DMO) – концепция, при която множество по-малки и взаимосвързани платформи действат координирано вместо ограничен брой големи бойни единици.

Платформата е предназначена и за работа в среди с високо ниво на противодействие тип A2/AD (Anti-Access/Area Denial), където противникът използва комплексни системи за ограничаване на достъпа до даден район.

До осем противокорабни ракети и десетки зенитни боеприпаси
Една от най-впечатляващите характеристики на Proteus 36 е неговата модулност.

Базовото оборудване включва триизмерен радар, радар за управление на огъня и 30-милиметрова автоматична система за близка защита (CIWS). В задната част е разположена открита палуба, способна да приема стандартни 20-футови модулни контейнери с различно предназначение.

Според публикуваните данни платформата може да бъде оборудвана за:

• противовъздушна отбрана;
• борба с надводни цели;
• противолодъчни операции;
• електронна война;
• минни операции;
• противоминни действия;
• защита срещу дронове.

Сред възможните конфигурации са до осем противокорабни ракети Naval Strike Missile (NSM), два вертикални пускови модула с общо 40 ракети земя-въздух, както и до 24 баражиращи боеприпаса (loitering munitions), предназначени за прецизни удари срещу морски и сухопътни цели.

Алтернативно платформата може да носи торпедни установки калибър 324 мм или специализирани модули за поставяне на морски мини.

Следващата стъпка за българското корабостроене
Представянето на Proteus 36 идва в момент, когато MTG-Dolphin вече е натрупала значителен опит в изграждането на бойни кораби за българските Военноморски сили.

Корабостроителницата във Варна в момента строи двата многофункционални модулни патрулни кораба MMPV 90 за българския флот. Проектът се реализира по германски дизайн на NVL Group и се счита за едно от най-значимите военноморски начинания в страната през последните десетилетия.

Според анализ на специализираното издание Naval News новата концепция показва стремежа на MTG-Dolphin и партньорите ѝ да разширят технологичните възможности на българската корабостроителна индустрия и да навлязат в бързо развиващия се сектор на безпилотните военноморски системи.

Черно море като тестова площадка за бъдещето
Интересът към подобни платформи вероятно няма да се ограничи само до България. Румъния вече реализира собствена програма за модернизация на флота, а редица държави от региона търсят по-достъпни решения за повишаване на военноморските си способности.

Безпилотните надводни съдове все по-често се разглеждат като бъдещ ключов елемент на морските операции – от разузнаване и наблюдение до удари по вражески кораби и защита на критична инфраструктура.

На този фон Proteus 36 показва, че и българската индустрия има амбиции да участва в следващата технологична трансформация на военноморските сили, където автономните системи, изкуственият интелект и модулното въоръжение ще играят все по-важна роля.