Лоша новина за България - поредно световно проучване потвърди, че страната ни е проядена от корупция. Още по-лошото е, че в традиционната класация на Transparency International ("Прозрачност без граници"), известна като "Индекс за възприятие на корупцията", вече сме на 84-то място сред общо 182 държави в света И сме най-зле представящата се членка на Европейския съюз заедно с Унгария.

Държавите от Евросъюза събират средно 62 точки в класацията (при максимален бал 100).  Отличниците Дания и Финландия имат съответно 89 и 88 точки, а България и Унгария дърпат съюза към дъното, като достигат едва  40 точко. Само за последните две години страната ни е загубила 5 точки – заради липсата на решителни действия срещу клептократски кръгове, дългогодишната фасадна "борба" с корупцията, набиращите сила атаки срещу гражданското общество, коментират от "Прозрачност без граници". 

Индексът се изготвя на базата на проучвания и данни на 13 независими източника, включително Световната банка, Световния икономически форум и др. 

Негативи за бизнеса

89% от фирмите в България смятат, че корупцията е широко разпространена, а 55% я определят като сериозна пречка в работата им. В резултат корупционният риск често се превръща в "предварително калкулиран фактор" при административни процедури, обществени поръчки, инвестиционни решения, посочват авторите на класацията. И коментират: 

"Завладяването на държавата и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като създават условия предимство да получават компании, свързани с мрежи за влияние, а не най-добрите. Това намалява предвидимостта на бизнес средата, възпира инвестициите и отслабва ефекта от икономическите реформи. Освен това цели икономически сектор остават "царство" на сиви финансови потоци и недекларирана заетост, което увеличават риска от пране на пари и подкопава финансовата стабилност на страната".

"Прозрачност без граници" посочва, че през 2025 г. в България гражданският сектор е бил обект на целенасочени атаки и стигматизиране, включително чрез опити за приемане на законодателство, ограничаващо дейността на неправителствени организации, както и чрез създаване на парламентарни анкетни комисии, които да разследват граждански организации. Авторите на Индекса припомнят временната анкетна комисия за дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации и посочват, че такива "разследвания" и законодателни "мерки" влошават средата за гражданско участие и подкопават усилията за прозрачност, отчетност и защита на правата на човека.

Неработещи институции

Авторите на проучването открояват влошаването на институционалната среда. Белег за това е "продължителна неспособност за избор на ръководни органи на ключови институции и регулатори. 

Комисията за противодействие на корупцията също е печален пример -  след години на блокаж и невъзможност за формиране на работещ състав тя бе закрита. 

"Прозрачност без граници" припомня и опорочените избори през 2024 г, като коментира: "Решението на Конституционния съд, с което бе обявен за незаконен изборът на 17 народни представители, разкри сериозни слабости в изборния процес и взаимодействието между институциите. Процесът по изготвяне на експертизите бе белязан от липса на прозрачност и публични конфликти между ключови институции, както и от опити за политически натиск".

"Прозрачност без граници" предупреждава, че без реформи, насочени към укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България подлага на риск икономическото си развитие и устоите на демокрацията.