България ще разработи собствено предложение за по-устойчиво решение относно бъдещето на рафинерията „Лукойл-Нефтохим“. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова в отговор на въпрос  какви са плановете на правителството след изтичането на поредната дерогация на 30 октомври и дали се обмисля предложението за купуване на рафинерията от държавата.

„По отношение на рафинерията, да, получиха се дерогации, все пак трябва да имаме предвид и институционалните компетентности“, каза министър Петрова.

Тя уточни, че ролята на Министерството на енергетиката е да предложи работеща дългосрочна рамка. „Това, което зависи от Министерство на енергетиката е, че разбира се, ние ще работим и ще дадем нашето предложение за намирането на по-устойчив вариант по отношение на рафинерията“, каза енергийният министър.

БГНЕС припомня, че по-рано особеният управител на рафинерията Румен Спецов  заяви, че България има исторически шанс да я рафинерията обратно. Според него пазарната цена за всички активи варира между 20 и 30 милиарда долара.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че държавата трябва да направи оценка преди да пристъпи към евентуалното купуване обратно на рафинерията „Лукойл-Нефтохим“. На въпрос как ще се финансира евентуалното обратно изкупуване на рафинерията, министър Донев отговори: „Трябва да бъде направена оценка, да се види каква е стойността и какви са ползите, които би имала държавата от този актив, може ли да го управлява“. Според него този въпрос не стои на дневен ред.

Санкции, дерогация и контрол: как се променя съдбата на „Лукойл Нефтохим“

Историята около „Лукойл Нефтохим“ през последните години се развива под силен международен и вътрешнополитически натиск, свързан с американските санкции срещу руската компания „Лукойл“ и последиците им за активите ѝ в България.

През 2022 г. Съединените щати включват руската енергийна група „Лукойл“ в режима на засилен санкционен контрол във връзка с войната в Украйна и ограничаването на руския енергиен сектор. Санкциите засягат финансови операции, достъпа до доларова система и транзакции с компании, свързани с групата. В следващите години те постепенно се разширяват и затягат, като поставят под риск нормалното функциониране на дъщерните дружества в Европа.

В България напрежението достига връх в края на 2025 г., когато Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското финансово министерство въвежда санкционен режим, който засяга българските дружества на „Лукойл“, включително рафинерията в Бургас, „Лукойл България“ и свързаните логистични структури.

В същия период Вашингтон издава дерогация – временно изключение от санкциите, което позволява на компаниите да продължат да работят нормално до края на април 2026 г. . Мярката цели да се избегне блокиране на горивния пазар и финансовите потоци в България, като същевременно се даде време за административно и собственическо преструктуриране.

Паралелно с това българската държава въвежда института на „особения търговски управител“ като инструмент за контрол върху стратегически активи, попадащи под санкционен риск. В края на 2025 г. за особен управител на активите на „Лукойл“ в България е назначен директорът на НАП Румен Спецов, който получава правомощия да представлява и управлява дружествата в рамките на законовия режим . Назначението му се вписва в контекста на държавен контрол върху стратегически инфраструктури при външен санкционен натиск.

В този период започва и активен дебат за бъдещето на рафинерията – включително възможността за нейното обратно придобиване или продажба на нов собственик. В публичното пространство се появяват различни потенциални кандидати, сред които международни енергийни и инвестиционни групи като „Гънвор“ (с исторически връзки с руския енергиен сектор), американската „Шеврон“, инвестиционният фонд „Карлайл“, както и други глобални играчи от енергийния и финансовия сектор.

Обсъжданията около потенциални купувачи се вписват в по-широката тенденция за преструктуриране на руските енергийни активи в Европа под натиска на санкциите, като в различни периоди се разглеждат сценарии за продажба, частично изтегляне или прехвърляне на контрол към международни инвеститори.

Така казусът „Лукойл Нефтохим“ се оформя като комбинация от международни санкции, временни изключения, държавен контрол чрез особен управител и отворен въпрос за бъдещата собственост върху един от най-големите индустриални активи в България. 

„Лукойл Нефтохим“ - стратегически индустриален комплекс 

„Лукойл Нефтохим Бургас“ представлява един от най-големите индустриални комплекси в Югоизточна Европа, с основен актив – нефтопреработвателен завод с капацитет за преработка на около 7–8 милиона тона суров петрол годишно.

Сред ключовите елементи на комплекса е морският терминал „Росенец“, който функционира като основна входна точка за доставки на суров петрол. „Това е входната точка за суровината (crude oil gateway)“, се посочва в описанията на инфраструктурата. Терминалът обслужва танкери и е свързан с рафинерията чрез специализирана тръбопроводна връзка.

Към основната инфраструктура се включва и тръбопроводната система между терминал „Росенец“ и рафинерията в Бургас, както и вътрешни индустриални тръбопроводи и разпределителна мрежа за готови нефтопродукти.

В рамките на комплекса функционира и нефтохимическо производство, обособено като отделна индустриална линия, както и енергийни мощности за вътрешно потребление. Те включват собствени ТЕЦ инсталации, системи за паро- и електрозахранване, което осигурява висока степен на енергийна самодостатъчност.

Инфраструктурата на комплекса обхваща още логистични бази, преработвателни инсталации, лаборатории за контрол на качеството и дистрибуционна мрежа за горива, която покрива вътрешния пазар и част от региона.

По публични данни от търговски регистри, компанията реализира значителен оборот, който в отделни години надхвърля 1,5 млрд. евро, което я поставя сред най-големите индустриални и икономически структури в страната.

В своята съвкупност активите формират интегриран енергиен и индустриален комплекс с ключово значение за горивния пазар и логистичната инфраструктура в България. І БГНЕС