Въпреки проблемите в трайно нереформирани сфери като правосъдието България бавно се изкачва в индекса "Икономическата свобода по света" на института "Фрейзър". В последното му издание за 2019 г., което ползва данни от 2017 г., тя заема 37-о място от 162 държави. Преди година страната бе поставена на 46-о място.

Статистиката съобщава Институтът за пазарна икономика, цитиран от "Дневник". От там припомнят, че от 2009 до 2015 година има влошаване в представянето на страната, а от 2015 г. се наблюдава обръщане на тенденцията.

Няма изненади в подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8.91 от възможни 10), Сингапур (8.71) и Нова Зеландия (8.5), а челната десетка се допълва от Швейцария, САЩ, Ирландия, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Мавриций, като всички са със стойност на индекса над 8.

На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Индексът "Икономическа свобода по света" комбинира множество индикатори, които изграждат пет подиндекса – размер на правителството, правна система и защита на правата на собственост, стабилни пари, свобода на международната търговия и регулации.

С девет места нагоре

Тази година България е на 37-о място от 162 държави и територии, като се е изкачила с девет места в рамките на една година. Точно над нея се нареждат Испания и Швеция, а под нея – Израел и Белгия. Общият ръст в стойността на индекса е 0.12 – от 7.43 до 7.55. За сравнение, в първата година в която страната участва – 1985, стойността му е била 5.27.

Динамиката и класирането на страната не са еднакви в различните категории на индекса.

Регулации (7.78) – наблюдава се леко подобрение спрямо предходната година. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава близки до максималните резултати.
Свобода на международната търговия (8.11) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка.
Стабилни пари (9.43) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията, в която България традиционно постига най-добрите си резултати.
Правна система и право на собственост (5.28) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г., въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Тук обаче своята роля играе изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат, на фона на 0,85 миналата година, което от своя страна я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Реални увеличения има само при надеждността на полицията (0,13) и независимостта на съдебната система (0,16), но по втория индикатор оценката е изначално много ниска – 3.49 от 10.
Размер на правителството (7.13) – в този компонент промени липсват. Оценката е сравнително ниска в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност плоският данък.

Значителните подобрения - преди влизането в ЕС

Динамиката на индекса, съчетана с тази на компонента за правната система, ясно демонстрират, от една страна, противоположните тенденции в тях, а от друга – реалната стагнация на икономическата свобода в България през последните години, посочва в коментар на доклада Институтът за пазарна икономика.

На практика, последните значителни подобрения в страната са през годините на скокообразен растеж преди присъединяването към Европейския съюз, а оттогава повишенията в стойността на индекса са "козметични". В същия период обаче изменението в оценката на правната система е в противоположна посока, а тазгодишното подобрение е следствие от промени в методите на изследването, а не на реални повишения в качеството на правната среда.

При останалите подиндекси най-чувствително се повишават оценките в областта на стабилните пари вследствие на по-ниските нива на инфлацията.

Фокусът върху икономическата свобода и нейните аспекти далеч не е случаен, отбелязва българският институт. Нееднократно е демонстрирано, че високите равнища на икономическа свобода са движещ фактор зад по-високите доходи и стандарт на живот, по-ниските бедност и неравенство и по-високия икономически растеж, се посочва в анализа му. Въпреки номиналното подобрение на България в индекса на "Фрейзър" тази година обаче последното десетилетие като цяло е на стагнация на икономическата свобода в страната, отбелязва институтът.