Огнян Минчев*

Колкото и различни позиции да споделяме, едно е ясно: три години след подписване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, и в навечерието на междуправителствената конференция между РС Македония и ЕС, която трябва да вземе решение за преговори със Скопие за членство, българо-македонските отношения се намират

изцяло в задънена улица

Причините за това са известни, макар, че по тях се водят ожесточени спорове - кой и за какво е виновен. Моето мнение е, че основната причина за блокирането на двустранните отношения е фокусирането и на двете страни изцяло върху проблемите и конфликтите на съвместната ни история. Във всеки случай, в малкото останало време, в което София и Скопие трябва да вземат оперативни политически решения с лице към наближаващата междуправителствена среща, при добро желание може да се направи следното:

1. Да се приеме фактът, че определени проблеми на историята могат да бъдат разрешени в краткосрочен план чрез политически актове на двете страни. Това са преди всичко проблемите, за които двете правителства - двете държави могат да поемат пряка политическа отговорност. Те се отнасят до враждебни оценки и квалификации за другата страна, залегнали в официалните идеологически държавни доктрини на България и РС Македония. Тези позиции могат да бъдат бързо коригирани чрез официални държавнополитически актове, които могат да бъдат оформени като специални анекси към договора или да се приемат отделно като декларации за взаимна обвързаност на страните по конкретните проблеми на споразумяване.

2. Съществуват исторически проблеми, които не могат да бъдат решени чрез двустранни споразумения или едностранни актове на признание. Голяма част от съвместната история на двете страни е залегнала в основите на съществуващата общностна идентичност и е трудно да бъде променена чрез декретиране. Дори едната страна да приеме настояванията на другата по определени проблеми, това съгласие ще се окаже безпредметно пред лицето на определени разбирания и исторически формирани убеждения сред обществото, които изискват по-дълги периоди от време за преосмисляне и промяна. 

3. В процеса на договаряне между двете страни е възможно да бъде направен опит за преструктуриране на двустранната комисия по проблеми на историята, която би могла да получи по-голяма автономност, дискретност в дебатите по основните проблеми на двустранната история, независимост от политически оценки и право на популяризиране само на вече достигнати споразумения по исторически проблеми и спорове между двете страни.

4. За излизане от задънената улица на двустранните отношения решаващ принос може да има включването на взаимни ангажименти и споразумения по проблеми извън сферата на историята. Можем да набележим няколко проблемни сфери, в които двустранното сътрудничество е добре дошло и - всъщност - вече твърде закъсняло:
- Реализация на инфраструктурни проекти за свързване на България и РС Македония в единната транспортна и енергийна система на обединена Европа. Тук най-значими и спешни като приоритет за реализация са проектите за железен път и автомагистрала София - Скопие. Реализацията на тези проекти може да залегне като предусловие (от българска страна) за финализиране от страна на Скопие на преговорите по глава Транспорт, например. 
- Конкретни образователни, медийни и културни проекти и инициативи, изискващи ясни ангажименти за развитие на институционална инфраструктура на сътрудничество между двете страни: откриване на културни центрове в основни градове на двете страни; развитие на конкретни образователни програми в училищата и университетите за по-добро опознаване на изкуството, културата и науката на другата страна; размяна на медийни продукти, договаряне на ТВ канали от едната страна за медийното пространство на другата; поощряване откриването на книжарници, арт центрове, музикални и театрални фестивали и т.н. 
- Активно ангажиране на програмите за развитие на ЕС за осъществяване на съвместни стопански, инвестиционни, образователни проекти и проекти за институционално сътрудничество между публичните административни системи на двете страни. 

5. Добрата воля за разрешаване на противоречията и конфликтите в двустранните отношения е съвместима с отстояването на интересите на двете страни в преговорния процес. Ултиматумите са силно нежелано средство за реализация на собствените интереси. Преговорният процес е подходяща рамка за разполагане приоритетите на националния интерес на всяка от страните в конкретните измерения на всяка една сфера на обществения живот и за договарянето на конкретни позиции в детайли. 
Проблемите между България и РС Македония са 

продукт на драматичен исторически процес

от най-малко век и половина. Голяма част от резултатите, породени от този век и половина история са наистина достойни за съжаление. Ние можем да излекуваме травмите, получени в превратностите на историята с повече разум, добронамереност и - когато е необходимо - твърдост в отстояване на легитимни позиции. Преодоляването на травмите от историята ще вземе време. Трябва да сме готови за това.

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg